1. Предмет на дисциплината.Методи за изучаването на Римското частно право /РЧП/. Периодизация на римската правна история.

 

Предмета на изучаване е РЧП в процеса на неговото развите през времето от началота на 1-ви век на настоящата ера до средата на V-ти век. Период, през който се оформя като цялостна и най-съвършена форма на право , която почива на частната собственост.
РЧП е част от цялостната система на робовладелското римско право и е дял, който урежда отношенията на римските граждани помежду им или отношенията им с Римската империя.Разликата м/у РЧП и Римското публично право е: Публичното право е това, което се отнася до положението/интересите/ на римската държава , а частното- до ползата на отделните лица /т.е. робовладелците/. Значението на РЧП за по-наташното развитие на правото е:
– съвършена и развита в техническо отношение правна система
– при развитието на стоково-паричните отношения – то е в възприето да урежда усложнените отношения на обмена и е залегнало в една или друга форма, в по-голяма степен в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.
– оказва огромно влияние върху хода на правната история и стои в основата на буржоазните правни системи и ни дава ключа на тяхното разбиране.
Методи – РЧП е​ било предмет на многовековни проучвания. И все пак постигнатите резултати далеч невинаги са достатъчни. Причина е неправилния методологически подход, който е бил прилаган. Първите изследователи – глосаторите и пост глосаторите – ​не са могли да достигнат до едно исторически вярно разбиране на РЧП, защото са им липсвали необходимите исторически, иконом. и етимологически познания. Глосаторите се задоволявали с една схоластична интерпретация и вмъквали отделни бележки в самия текст – т.нар. странични глоси. Обикновено те не отивали по-далеч от от една обикновена
екзегетика на текстоветеи от една формално-догматична интерпретация на институтите на РЧП.Тъкмо незадоволителните резултати показвата цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на институтите на РЧП. За да бъдат правилно разбрани тези институти трябва
да бъдат свързани с икиномическите отношения, които ги обуславяти да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Отдавна е известно, че назначената от Юстиниян кодификационна комисия не е възпроизвела навсякъде точно класическите текстове, а много от тях са интерполирани /изменени/. Правилното разбиране отношението м/у иконом.базис и юридическия сектор на надсторйката би могло да спомогне да се намери истината. Измененията и подправките в текстовете през времето на
Домината са били неизбежни.Те са направени още през времето на следкласическото право. Изобщо да се дойде до едно правилно разбиране на РЧП м неговото многовековно развитие, необходимо е институтите за бъдат разглеждани в неразривна връзка са икономическия базис, който те са обслужвали и с онези класови цели, за постигането на които те са били създадени.
Римската правна история би могла да се раздели на 4 периода​:
1. Период на древното римско право- от времето на създаването на Римската  държава чрез приписваната на Сервий Тулий реформа – V1 в.пр.н.е. – до средата на 111 в. Пр.н.е.
2. Период на предкласическото право- от средата на 111 в. Пр.н.е. до 1 в. на н.е.
3. Период на класическото римско право – от 1 в. на н.е. до края на 111 в. на същата /епоха на Принципата/
4. Период на следкласическото право – от края на 111 в. на н.е до средата на V1 в. на.н.е.-епохата на Домината.