65. Дарение. Дарение по повод на смърт.

Дарение

Дарението според Римското право е юридически акт, по силата на който, едно лице се обеднявало с някаква част от своето имущество в полза на друго лице, на което искало да окаже щедрост. Извършеното от дарителя дарение трябвало да бъде прието изрично и мълчаливо от надарения. Изисквало се и обедняването на дарителя и обогатяването на дарения да имат своето оправдание в дарственото намерение на дарителя.

Дарението в Римското право не било правна сделка, имаща собствена обособена форма и специфични последици.

Дарението като акт на щедрост можело да се извърши, както чрез акт на прехвърляне на собствеността, така и чрез договор за поемане на задължения или чрез опрощаване на дълг.

Дарение по повод на смърт

Дарение по повод смърт за разлика от обикновеното, то е подчинено на условието надарения да преживее своя дарител и има ефект след смъртта на дарителя.

При Юстиниан се изисквало при даренията по случай смърт /за да се действителни/ да присъстват поне 5 свидетели.