Деликтите са неправомерни деяния, нарушаващи интересите на частните лица /кражба, повреда на чужда вещ/. Те са преследвани от частните лица по реда на гражданския процес и са свързани с частноправна санкция. Познаваме следните деликти:
- Посегателство срещу личността;
- Кражба;
- Противоправно увреждане на чужда вещ;
- Умишлено увреждане на кредиторите.
В резултата на тези деликти се пораждат следните искове:
- Наказателни – налагат наказание на виновния. Те се погасяват със смъртта на виновния, а част от тях, /целящи отмъщение/ и със смъртта на потърпевшия.
- Реиперсекуторни – дават обезщетение на потърпевшия за имуществени загуби, които е понесъл. Те са наследими активно /от страната на виновния/ и пасивно /и от двете страни/.
- Смесени – и двете по-горе.
Инюрия /посегателство с/у личността/ – този деликт се състои от незачитане на чуждата личност. Това може да е с думи или действия. Законът на 12те таблици уреждал отделните случаи:
- Ако едно лице е осакатено от друго, то има право да осакати по същия начин и виновния;
- Ако се касае само за счупване на кост, дължи се обезщетение от 300 аса;
- При по-лека обида чрез удари-обезщетение 25 аса.
Преторът е уредил тази материя, като заместил исковете по таблиците с един общ иск, по който потърпевшия може да получи обезщетение, чийто размер съдията определя по справедливост.
Противоправно увреждане на чужда вещ – за пръв път този деликт се разглежда в закон ”лекс аквилиа”:
- При убийство на роб или животно – виновния плаща най-високата стойност, която са имали през последната година
- Унищожаване или повреда на чужда вещ-най-високата стойност през последните 30 дни. За да се породи предвидената отговорност, било необходимо за има неправомерно увреждане на чужда вещ, причинена чрез телесно въздействие в/у самата вещ с вина или лека небрежност. По-късно под влияние на чуждите практики било прието, че не е необходимо телесно въздействие.
Правна Академия 