Пактовете в римското право са неформални съглашения, които пораждат правни последици.
Делят се на три категории:
- Пактове, сключени към контракт – например уговорка при покупко-продажба, че купувачът
ще върне вещта, ако не му хареса, ако купувачът не плати, продажбата се разваля. Те не са били съставни части на договора, а от тях лицата са добивали възможност да искат изпълнението им с договорения иск. Ако са сключвани допълнително, тогава при тях се пораждало само право на възражение с/у насрещния иск. - Пактове, на които преторът е признал качеството да пораждат задължения.
– Съглашение с което едно лице става арбитър по спор м/у други лица, ако не желае да
произнесе решението си се наказва от претора с глоба.
– Когато вещи са внесени от пътник или посетител в кораб, гостилница или хан,
съдържателят е отговарял за повреждането им даже когато това поради случайно събитие, но не и когато се дължи на непреодолима сила.
– Когато един банкер поеме с неформално съглашение да изплати на едно лице дълга на друго лице. То той е длъжен да изпълни това задължение.
– Когато едно лице се задължава да заплати съществуващ свой или чужд дълг на определена дата. От това съглашение кредиторът е добивал с/у него нов иск. Лицето, загубило по иска плаща на другата страна още половината от размера на иска. - Пактове, снабдени с правни последици от императорските конституции –
– Пакт за зестра.
– Пакт за дарение. Константин е предписал дарението да бъде протоколирано в
съда. Юстиниан го е отменил за дарение на стойност по-малка от 500 златни монети.
Правна Академия 