53. Пактове

Пактовете в римското право са неформални съглашения, които пораждат правни последици.
Делят се на три категории:

  1. Пактове, сключени към контракт – например уговорка при покупко-продажба, че купувачът
    ще върне вещта, ако не му хареса, ако купувачът не плати, продажбата се разваля. Те не са били съставни части на договора, а от тях лицата са добивали възможност да искат изпълнението им с договорения иск. Ако са сключвани допълнително, тогава при тях се пораждало само право на възражение с/у насрещния иск.
  2. Пактове, на които преторът е признал качеството да пораждат задължения.
    – Съглашение с което едно лице става арбитър по спор м/у други лица, ако не желае да
    произнесе решението си се наказва от претора с глоба.
    – Когато вещи са внесени от пътник или посетител в кораб, гостилница или хан,
    съдържателят е отговарял за повреждането им даже когато това поради случайно събитие, но не и когато се дължи на непреодолима сила.
    – Когато един банкер поеме с неформално съглашение да изплати на едно лице дълга на друго лице. То той е длъжен да изпълни това задължение.
    – Когато едно лице се задължава да заплати съществуващ свой или чужд дълг на определена дата. От това съглашение кредиторът е добивал с/у него нов иск. Лицето, загубило по иска плаща на другата страна още половината от размера на иска.
  3. Пактове, снабдени с правни последици от императорските конституции –
    – Пакт за зестра.
    – Пакт за дарение. Константин е предписал дарението да бъде протоколирано в
    съда. Юстиниан го е отменил за дарение на стойност по-малка от 500 златни монети.