Какво са ненаименуваните договори в римското частно право?
Прости съглашения , насочени към създаването на двустранни задължения, но не са ги пораждали.
Страната, встъпила в такова съглашение /която може и да го е изпълнила/ не може да предяви иск от другата страна да го изпълни. Единствено може да предяви иск да и се върне това, което е дала без причина.
При Юстиниан тези договори са вече реали т.е. ако едната страна изпълни и другата е длъжна.
Изпълнилата страна има право на иск – за изпълняване на задължението и иск – ако не желае от отсрещната страна да изпълни дължимото и да поиска да и се върне изпълненото.
Юстиниан е признал за реални контракти всички съглашения попадащи в схемата:
- Давам, за да дадеш;
- Давам, за да направиш;
- Правя , за да направиш;
- Правя, за да дадеш.
Видове ненаименувани договори:
- Замяна – една вещ се заменя с друга, договорът става задължителен едва след предаване на вещта
- Дарение с тежести – една страна прехвърля на друга собствеността на една вещ с/у задължението другата страна да извърши престация в негова полза
- Договор чрез който едно лице предава на друго една вещ с/у задължението да му я продаде.
- Спогодба – две лица слагат край на един спор чрез взаимни отстъпки т.е. погасяват се известни задължения ,но могат да се породят и нови такива.
