6. Форми на държавата

     1.Нива на съществуване на държавата.
        Държавата е социално явление, на което са присъщи няколко нива на съществуване, които се проявяват по различен начин в конретната даденост. Тези нива са три : субстанционално, атрибутивно и институционално.
Субстанционалното ниво на социалната общност, нейната субстанция са хората. На това ниво тя съществува като съвкупност от взаимообвързани и взаимодействащи си индивид, членове на едно цяло. Атрибутивното ниво, атрибут на обществената материя са междуличностните и междугруповите отношения. На това ниво социалната общност представлява система от обществени отношения и връзки между нейните членове. Институционалното ниво на социалната общност, нейните институции са система от учреждения, които опосредстват социалната дейност на индивидите.
Идеята е, че държавата се проявява едновременно в различните нива на обществото, което води до няколко дуса на държавата като социално явление. На тази база се изследва държавата като субстанция, атрибут и институция. Тази конценпция има един недостатък – нейната суперполитизация. Последното се иразява в това, че се игнорира социалната същност на държавата и се изхожда единствено от нейната политическа характеристика. Така според, Мамут, държавата на субстанционално ниво е публично-правна общност, равнозначно на политическа общност. На атрибутивно ниво той разглежда държавата само като система от политически отношения, а не институционално – като класово-политически апарат за принуда.
* Политическата характеристика на държавата е производна от нейната социална същност, а не обратното. В основата на общественото явление стои неговата социална същност, определяща е неговата характеристика на социална общност. Ето защо и определящата същност на държавата като социално явление е нейната социална същност. Обществото винаги е организирно в конкретна форма. Държавата е формата на съвременните общества. Отделянето и противопоставянето на съдържанието и формата, на обществото и държавата, води до логически абсурди.. Реалното единство между съдържание и форма, между общесво и държава изисква да се излезе извън тясно политическия аспект на проблема за различните нива на съществуване на държавата. Този въпрос може да бъде изяснен единствено върху основата на социалната същност на държавата.
Посочените три нива на съществуване са присъщи на държавата като и на всяка социална общност. Белезите, които дават особено в проявлението на държавата, произтичат от характера и на првно, и на политически (публично-властно) организирана социална общност.
 2.Държавата на субстанционално ниво. Форми.
Държавата на субстанционално ниво се проявява като население в границите на определена територия. Това е общото, което я характеризира. То включва два белега – население и територия. Населението по принцип включва лица, които живеят, населяват определената от държавните граници територия. Територията на държавата е тази част от земното кълбо, върху която живее нейното население. Територията, както сочи Йелнек, е мъртъв и същевременно безсмъртен елемент на държавата. Територията е граница, предел по отношение на правото, както и на самата държавна власт. Изключението по този принцип е положението на есктериториалност. Така например територията на посолствата и някои други обекти (военни бази и др.) на чужди държави се приемат за част от тяхната територия и там местната държавна власт и законодателство нямат действие.
Особеното, което характеризира проявлението на държавата на субстанционално ниво от една страна, е свързано с наличието на правото. Посредством правото всички индивиди получават равен статус, стават субекти на правото. В зависимост от обективното деление на държавно организираното общество на гражданско общество и политическа организация, лицата са носители съответно на частно-правни и публично-правни субективни права и задължения. От друга страна, особеното, което характеризира проявлението на държавата на субстанционално ниво, е свързано с наличието на публична политическа власт – държавна власт. По отношение на лицата особеното се проявява в установяването на качеството гражданин. Гражданстовото определя една многоаспектна правноустановена връзка между лицето и държавата, по силата на която двете страни получават ред субективни права и задължения. Властта на държавата се разпростира и върху чужденците, които намират на нейната територия. Същевременно има категория чужденци, спрямо които някои от законите нямат действие. Това са лица – чужди граждани, които се ползват от дипломатически имунитет.
Връзката между територията и държавната власт се проявява и във формирането и осъществяването на регионалното управление. Всяка държава има свое вътрешно административно-териториално деление по различни структури.
  *** Държавата на субстанционално ниво съществува в определени форми, известни като форми на държавно устройство. Формата на държавно устройство показва вътрешния строеж на държавата, начина на организиране на нейните териториални части в едно цяло. Съществуват две форми на държавно устройство – унитарна държава и федеративна държава. Унитарните държавни съществуват като едно цяло, чиито териториални части (области,окръзи и др.) нямат характер на самостоятелни държавни образувания. Федеративната държава, се състои от териториални части, всяка от които се представя като самостоятелна държава или държавно образувание (щати, кантони, провинции и др.). Федеративната държава има следните характерни особености, които я различава от унитарната :
1)всяко самостоятелно държавно образувание в рамките на федерацията има своя законодателна, изпълнителна и по принцип съдебна власт.
2)съществува обща федерална власт, която решава въпросите свързани с международните отношения, отбраната, националната сигурност, финансите. Във всяка федерация съществува обща армия, обща парична единица.
3)като правило във всяка федеративна държава съществува двойно гражданство – гражданство на федерацията и гражданство на отделното държавно образувание в нейните рамки;
4)върховният представителен орган на федерацията е двукамерен, като втората камера (палата) представлява интересите на членовете на федерацията.
5)статута на федерираните звена е различен. В някои случаи им се признава правото на сенцесия, право на доброволно излизане от съюза.

3.Държавата на атрибутивно ниво. Форми.
     Държавата на атрибутивно ниво се проявява като съвкупност от всички обществени отношения и връзки между населението в границите на нейната територия. Тук наред с икономически, политически и социални отношения се включват и духовните връзки и отношения като народности, национални, традиционни и прочие.
Особените белези на държавата на атрибутивно ниво – юридическата и политическата и характеристики, допълват държавността, след като веднъж са обусловили нейното изграждане. Ето защо е възможно държавата да не съществува като институция, но да се запази държавността.
   *** Степента на намеса на държавната власт в регулирането на обществените отношения обуславя съществуването на две форми на държавността. В широк смисъл на това са две форми на държавата. Те са тоталитарна държава и неототалитарна – определяна още като демократична, свободна, либерална и правова държава.
Тоталитарната държавност се характеризира с цялостен, тотален контрол на държавния апрарт върху обществените отношения и връзки. Свободата на индивида и социалните групи е свален до минимум. Правната система регулира по императивен начин обществените отношения. Тоталитарната социалистическа държавност в България например, се характеризира с въвеждането на правно регулиране српямо вековни традиции от битов и дори от регилиозен характер. Идейната основа на тоталитаризма в социалистическия му вариант е отрицанието на естествените права на човека.
Неототалитарната държавност е коренно противоположна на изложеното. Тя почива върху зачитане на свободата на личността и нейните общности. В основата на тоталитарната държавност стоят два принципа, които гарантират тази свобода. Първият принцип е базата, върху която се осъществяват отношенията и връзките между гражданите и техните общности. Той гласи : позволено е всичко, което не е забранено изрично със закон. Този принцип дава възможност за свободно протичане на различни обществени отношения. Вторият принцип е основата, върху която се осъществявя дейността на държавните органи в отношенията им с гражданите и техните общности. Той е – позволено е само това, което е изрично е разрешено със закон. Този принцип гарантира свободата на обществото, ограничава произволната намеса на държавния апарат в обществените отношения. И двата принципа почиват върху върховенството на закона, който е един от белезите на правовата държава.

      4. Държавата на институционално ниво. Форми.
  Държавата на институционално ниво се проявява като определена организация, система от органи и институции, които осъществяват държавна власт. На институционално ниво държавата съществува като държавен апарат. Общото в характеристиката на разглежданото проявлние на държавата, представя държавния апарат като управленски апарат, чрез който се осъществява присъщото на всяка колективност управление на общите й дела. Държавния апарат е система от държавни органи, чрез които се осъществява държавната власт и се управлява в глобален план държавно организирано общество. Държавният орган е основна съставка на държавния апрат, състояща се от длъжностни лица, които имат определени държавно – властнически компетенции.
Държавните органи са еднолични и колективни. Президентът, министърът, прокурорът са еднолични органи. Парламентът, правителството са колективни органи. В системата на държавния апарат държавните органи са свързани помежду си. Връзките между тях са субординационни и координационни.
Според предмета на своята дейност държавните органи са групирани в няколко вида. Това са органи на държавната власт, органи на държавното управление, съдбени органи и въоръжени отряди. Органите на държавната власт осъществяват основно нормотворческа дейност – парламент, областни и общински съвети. Органите на държавно управление осъществяват управленска дейност в тесен смисъл на думата. Дейността им е свързана с изпълнението на решенията на представителите на органи, установени под формата на закони или подзаконови нормативни актове. Изпълнително-разпоредителната дейност се определя още като административна дейност, а тези органи като административни. Административни органи са министерския съвет, изпълнителните комитети на местните съвети, ръководителите на ведомства, кметове и др. Съдебните органи осъществяват правораздавателна дейност в държавата. Те представяват също самостоятелна подсистема, която обхваща три нива : местно, апелативно и касационно. Съдебните органи включват следствието, прокуратурата и съда. Отделно място в системата на държавния апарат заемат въоръжените отряди. Те осъщестевяват изпълнително-разпоредителна дейност във връзка с охраната на установения обществен ред. У нас тези органи са армията, полицията, самостоятелните служби за охрана – командоси, червени барети и др.
Държавният апарат осъществява своята дейност в различни форми – правотворческа, изпълнително-разпоредителна, правораздавателна и контролна. Държавният апарат осъществява своята дейност чрез разчлини методи. Начините на въздействие, които държавният апрат използва по отношение на гражданите се определят като методи на дейност. В най-общ план методите са два – убеждение и принуждение. Като цяло дейността по управление на държавата се осъществява от държавния апарат. Той действа като представител на суверения народ. Ето защо е възможно народът пряко да участва в управлението на държавата. Формата, в която то се осъществява е референдумът.
Особеното в проявлението на държавата на институционално ниво от гледа точка на правото се разкрива в две насоки. Държавата, разглеждана като държавен апарат е правоустановяваща и правоустановена институция. Особеното, което характеризира държавната на институционално ниво в политически аспект, е нейната политическа особеност и самостоятелност. В политически план държавата се проявява като политически субект и политически обект.
  *** Проявлението на държавата на институционално ниво разкрива изключително разнообразие от форми. Това е проблемът за така наречените форми на държавно управление. Най-удачният обективен критерий за определяне на формата на държавно управление е начинът на неговото формиране. От тази гледна точка държавният апарат може да се изгради и да действа по волята на едно лице, по волята на група от лица и по волята на мнозинството (народа). Така може да се обособят три форми на държавно управление – автокрация, аристокрация и демокрация.
При автокрацията държавният апарат се формира, определя от волята на едно лице, което пряко участва и ръководи държавното управление. Обикновено тази форма се отъжедествява най-често срещания й вид – монархията. Исторически са възникнали и съществували различни форми на монархията – съсловна, абсолютна, конституционна, парламентарна. При последните две властта на монарха е изключително ограничена. Особен вид автокрация, която исторически предхожда монархията, е тиранията, деспотията. Това е тоталитарна монархия, възможна при малки по територия държавни обраувания. Основни черти на автокрацията са наследяването на властта, върховна еднолична роля на монарха в управлението, възможност за еднолични управленски решения.
При аристокрацията държавният апарат се формира по волята на група от лица, които ръководят държавното управление, било като непосредствено участват в държавния апарат, или без да участват пряко в него. Исторически са известни също много видове аристократични държави. Това са олигархия, плутокрация, военна хунта. Исторически най-новата форма е партокрацията. При нея ръководния елит на една партия сама формира държавния апарат и сама го ръководи.
При демокрацията съществуват механизми, чрез които мнозинството от народа участва пряко във формирането на държавния апарат и осъществява контрола върху него. Класическата форма на демокрацията е републиката. Това означава, че народът сам избира държавния апарат, т.е. сам избира от кого да бъде управляван. Републиките биват президентски, полупрезидентски и парламентарни.
В републиката държавният глава, който се нарича президент се избира за определен мандат и няма елемент на унаследяване. Правителството на една република има определени от конституцията (висшият писан закон) и другите закони на страната правомощия и задължения.
Президентската република е форма на държавно управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавен глава, така и тези на 
министър-председател. Тази система на управление се наричадуалистична републикаизпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната – в парламента. Пример за президентска република са САЩМексикоБразилия и други.
Полупрезидентската република е форма на държавно управление, което обединява в себе си черти както на президентската, така и на парламентарната република. Характерно за полупрезидентската република е извънпарламентарният начин на сформиране на правителството, при която парламентът няма право да гласува вот на недоверие. От друга страна президентът има право да разпуска парламента. Към полупрезидентския тип на държавно устройство спадат 
ФранцияИсландияИрландияРусия и други.
Парламентарната република е форма на държавно управление, при която начело на държавата е избрано длъжностно лице, назначено с определен мандат. Водеща роля в управлението на държавата обаче има парламентът. Президентът може да има само представителни функции, но също така комбинация от представителни и ограничени управленчески. Участието на президента при съставяне на правителството е формално. Примери за парламентарна република са 
БългарияТурцияАлбания и други.