4. Принципи за народния суверинитет

Суверенитетът е една от най-сложните и богати по съдържание конституционноправни категории. Той е предмет на изследване и от международното публично право. Най-общо суверенитет може да се определи като независимост и върховенство на социалните общности, обособени в народ и на неговата държавна организация.
Основоположник на теорията за суверенитета е Жан Боден, който третира проблема за суверена и суверенитета. Според него суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите.

Жан-Жак Русо поддържа друго становище по въпроса на суверенитета. Той е основоположник на идеята за народния суверенитет. Основа на неговата идея е, че властта произтича от народа и принадлежи на него. Според Русо законите може да твори само народът. Даже и когато законът е приет от представителен орган, той поражда права и задължения само ако е одобрен от народа. Русо е последователен и краен привърженик на пряката демокрация. Това е неговата основна идея, разработена в трактата му „ Обществен договор”. Идеята за обществото да се управлява преимуществено чрез формите на непосредствена демокрация е практически неосъществима не само в съвременното демократично общество, но и в което и да е друго по-елементарно държавно устроено общество.

Проблемът за суверенитета е изключително сложен и многопланов. В съвременното демократично общество той се проявява в няколко разновидности и негови носители са различни правни субекти.

Суверенитетът се проявява като:

  1. Държавен суверенитет;
  2. Национален суверенитет;
  3. Народен суверенитет.

Те са иманентно свързани и съществуват само като интегрални части на суверенитета.

Държавния суверенитет

Държавния суверенитет е независимостта на държавата и държавната власт от други държави и държавни власти. Той е възможността на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика в съответствие с националните интереси, да съхранява своята териториална цялост и национална сигурност.

Националният суверенитет

Националният суверенитет пък се отъждествява от някои теоретици с народния суверенитет. В категорията национален суверенитет се влага в изместен смисъл условно съдържание. Той се изразява в правото на нацията на самоопределение. Нацията самостоятелно да определя формата на държавно управление, на държавно устройство, т.е. да решава основния проблем на своето държавно битие.. Типичен пример за реално упражняване на национален суверенитет е разпадането на бившите социалистически федерации – СССР, ЧССР, СФРЮ.

Народен суверенитет

Принципът на народния суверенитет означава, че източник и субект (носител) на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи.
В чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията се прогласява принципът на народния суверенитет и се разкрива неговото съдържание, формите и механизмите за осъществяването му и са регламентирани гаранции срещу посегателството върху него.
Според чл.1, ал.2, „Цялата държавна власт произтича от народа”. Народът е източникът на властта. Изборите са акт, чрез който народът в лицето на избирателния корпус (избирателите) упълномощава свое политически представители (народни представители, общински и районни съветници) и други да осъществяват държавната власт. Само източникът на властта – народът може да упълномощи свои представители, които да осъществяват властта от негово име и в негов интерес.. Народното събрание не е носител, а само изразител на народния суверенитет. Суверенитетът е неотменима от народа и не може да бъде делегиран (преотстъпван) други му.
Народът осъществява властта и чрез пряко или косвено конституирани от него държавни органи. Държавата, като особена политическа организация, е изразител, но не и носител, субект на народния суверенитет.
От конституционните разпоредби и същността на принципа за народния суверенитет следва логичния извод за върховенството на народа в държавата. Точно тази върховенство на народа е същността на принципа на народния суверенитет.
Конституцията гарантира неотнимаемостта на суверенитета на народа. Чл. 1, ал. 3 – постановява: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет„. Народният суверенитет е неотнимаем, защото е свойство, присъщо само на народа, който е сбор от всички граждани на държавата, и никой друг не може да стане негов изразител.
Принципът на народния суверенитет е легитимиран в почти всички съвременни демократични конституции. Но това все още съвсем не означава реално народовластие, а само формално-юридически декларирана демократичност на обществената и държавната организация.
Принципът на народния суверенитет не е общопризнат и безспорен в конституционно-правната наука. Някои конституционалисти оспорват идеята, че източник на държавната власт е народът и търсят отговор на въпроса в друга посока, като привеждат аргументи срещу суверенитета на народа. Друг е въпросът доколко народният суверенитет може да бъде или е практически осъществим, доколко на народа реално принадлежи върховенството в държавата.