4. Принципи за народния суверинитет

 

   Суверенитетът е една от най-сложните и богати по съдържание конституционноправни категории. Той е предмет на изследване и от международното пубчлино право. Най общо, без претенции на научна прецизност, суверенитет може да се определи като независимост и върховенство на социалните общности, обособени в народ и на неговата държавна орга-низация.
Основоположник на теорията за суверенитета е Жн Боден, който третира проблема за суверена и суверенитета. Според него суверенитетът в държавата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите.
Жан-Жак Русо поддържа друго становище по върпоса на суверенитета. Той е основоположник на идеята за народния суверенитет. Основа на неговата идея е, че властта произтича от народа и принадлежи на него. Според Русо законите може да твори само народът. Даже и когато законът е приет от представителен орган, той поражда права и задължения само ако е одобрен от народа.. Русо е последователен и краен привърженик на пряката демокрация. Това е неговата основна идея, разработена в трактата му „ Обществен договор”. Идеята за обществото да се управлява преимуществено чрез формите на непосредствена демокрация е практически неосъществима не само в съвременното демократично общество, но и в което и да е друго по-елеменарно държавно устроено общество.
 Проблемът за суверенитета е изключително сложен и многопланов. В съвременното демократично общество той се проявява в някоко разновидности и негови носители са различни правни субекти. Суверенитетът се проявява като народен, национален и държавен. Те са иманентно свързани и съществуват само като интегрални части на суверенитета.
    Държавния суверенитет е независимостта на държавата и държавната власт от други държави и държавни власти. Той е възможността на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика в съответствие с националните интереси, да съхранява своята териториална цялост и национална сигурност.
Националният суверенитет пък се отъждествява от някои теоретици с народния суверенитет. В категорията национален суверенитет се влага в изместен смисъл условно съдържание. Той се изразява в правото на нацията на самоопределение. Нацията самостоятелно да определя формата на държавно управление, на държавно устройство, т.е. да решава основния проблем на своето държавно битие.. Типичен пример за реално упражняване на национален суверенитет е разпадането на бившите социалистически федерации – СССР, ЧССР, СФРЮ.

   Принципът на народния суверенитет означава, че източник и субект (носител) на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяване на държавната власт. Съдържание на принципа на народния суверенитет е народовластието, осъществено чрез различни форми и способи.
В чл.1,ал.2 и 3 от Конституцията се прогласява принципът на народния суверенитет и се разкрива неговото съдържание, формите и механизмите за осъществяването му и са регламентирани гаранции срещу посегателството върху него.
Според чл.1, ал.2, „цялата държавна власт произтича от народа”. Народът е източникът на властта. Изборите са акт, чрез който народът в лицето на избирателния корпус (избирателите) упълномощава свое политически представители (народни представители, общински и районни съветници) и други да осъществяват държавната власт. Само източникът на властта – народът може да упълномощи свои представители, които да осъществяват властта от негово име и в негов интерес.. Народното събрание не е носител, а само изразител на народния суверенитет. Суверенитетът е неотменима от народа и не може да бъде делигиран (преотстъпван) други му.
Наордът осъществява властта и чрез пряко или косвено контитуирани от него държавни органи. Държавата, като особена политическа организация, е изразител, но не и носител, субект на народния суверенитет.
От конституционните разпоредби и същността на принципа за народния суверенитет следва логичния извод за върховенството на народа в държавата. Точно тази върховенство на народа е същността на принципа на народния суверенитет.
Конституцията гарантира неотнимаемостта на суверенитета на народа. Чл.1,ал3.-постановчва: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Народният суверенитет е неотнимаем, защото е свойство, присъщо само на народа, който е сбор от всички граждани на държавта,  и нкой друг не може да станего негов изразител.
Принципът на народния суверенитет е легитимиран в почти всички съвременни демократични конституции. Но това все още съвсем не ознаава реално народовластие, а само формално-юридически декларирана демократичност на обществената и държавната организация.
Принципът на народния суверенитет не е общопризнат и безспорен в конституционно-правната наука. Някои конституционалисти оспорват идеята, че източник на държавната власт е народът и търсят отгворо на въпроса в друга посока, като привеждат аргументи срещу суверенитета на народа. Друг е въпросът доколко народният суверенитет може да бъде или е практически осъщесвим, доколко на народа реално принадлежи върховенството в държавата.