3. Възникване на държавата

Държавата е вид организирано човешко общество и нейното възникване и развитие е подчинено на обществените закономерности, на законите на движението на обществото. Саморазвитието на обществото има за своя основа прогресивното развитие на стопанските отношения, на ситемата на производстовто и материалните блага. Държавата като социално явление е последица от системата на производството и от съществуващата, обусловена от него социална структура на общестовто. Факторите, обуславящо възникването на държавата, са системата на стопански отношения и обусловената от нея социална структра на общестовто. Причина за възникването на държавата е развитието на първобитната система на производстовото. Тази промяна поражда нова социална структура и нова организираща – политико-правна норма форма на обществото – държавата.
Първобитната система на производството почива върху използването на работната сила на всеки член на общността. Дълго време единственият елемент на производството е тя. Социалната структура е относително еднородна – семейства и родове. Като социален регулатор действат общопризнатите и общозадължителните мононорми. Характерна особеност за мононормите е, че те не позволяват преимущества за отделни членове на рода. Първобитното равенство налага крайна консервативност и застой на установените форми, в които се рализират обществените отношения и връзки. Идеализирането на това равенство не отчита факта на поглъщането на индивида от общността, на почти пълното отсъствие на свободата у този индивид. Той е изцяло неосвободен и зависим от общността. По същество той е вътрешно, в рода поробен. Социалната власт се формира от цялата общност и има неполитически характер.
Установяването на постоянно владение върху определени територии и тяхното трайно изпозлване като производствен ресурс са новите условия, които пораждат разделението на производствения труд и в последна сметка появата на частната собственост върху производителните сили.
Общественото разделение на труда в границите на родовото общество протича на няколко стъпала: земеделие, скотовъдство, занаятчийство, търговия и др. Неравномерният характер на произвдоството позволява отделният производител да получи специфично, свое място в общественото производство на рода като цяло и в неговата социална структура. Постепенно отделният производител става самостоятелен производител на общността, а самата тя се превръща в качествено нова социална общност. Тя става общност на икономически свободни хора. Родовата общност преминава в гражданско общество.
Гражданското общество е качествено нова форма на човешкото общество. То носи качествената промяна на човека в него. То дава живот на разнообразни обществени групи с различни икономически, политически и духовни интереси и цели. Новото общество от свободни хора изисква и качествено нов социален регулатор. Необходими са нов вид форми, които да определят свободата на личността. Този нов социален регулатор е правото, именно като мяра на свободата на личността. Свободният член на гражданското общество не може без правото. С появата на собствеността се появява и правото като система от различни права и задължения. Времето на установяване на първите правни норми се характеризира с въвеждането на особено жестоки санцкии. Те са насочени срещу поругателството върху собствеността.
С формирането на гражданското общество възниква и необходимостта от една нова обществена власт, която да защитава собствеността. На гражданското общество са необходими нови форми на управление, които да гарантират новата степен на общественото развитие, свободното развитие на собствениците. Става наложително създаването на институции за управление на организираната в държава общност, която да гарантира общите интереси и съхрани гражданското общество. Формират се институциите на публичната власт – държавния апарат. Първоначавлно публичната власт се осъществява от стаите родови институции, които постепенно се трансформират в държавни иституции. Този процес протича по няколко линии.
Първо, дейността по управление на обществото се трансформира от временна в постоянна.
Второ, отделянето на управленския труд от производителния ликвидира колективния характер на управлението. Защитата на благата и тяхното разпределение се осъществява от държавния апарат. Публичната власт се превръща в политическа власт ; общественото управление става държавно управление.
Трето, политическата валст не може да се крепи само върху авторитета на управляващите, а е необходима и силата – санкцията, принудата. Ето защо, държавата като институция възниква винаги съпроводена с определен апрат за защита – армия, полиция, съд и др.
Четвърто, за издръжката на непроизводствените слоеве, заети с управлението и защитата, се въвеждат данъците, които са териалната основа на държавния апарат.
Задачата на държавната власт да съхрани и защити гражданското общество се постига чрез утвръжадаване на новия вид социален регулатор- правото. Политическия характер на държавната власт, възможността чрез нея да се обслужат частни интереси, поражда борбата за нейното овладяване. Формират се политическите сили, които се стремят да наложат своето политическо господство.
От анализа на историческите данни проличава, че съществуват две линии на политическа борба между тези сили. Първата политическа линия се отстоява от свободните общиници. Те се обявяват за запазване на родовото общество, за връщане назад към неговата социална структура и организация По своята същност това е консервативна политическа тенденция. Тя противоречи на хода на обществения прогрес и естествено търпи повсеместен неуспех. Втората политическа линия е линия на борба между родавата аристокрация и плутокрацията за участие в политическата власт. В зависимост от изхода на тази борба, исторически са познати два  пътя на формиране на държавата. Единият е, когато родовата аристокрация овладее държавната власт, а вторият път на възникване е овладяването на държавната власт от новата аристокрация на богатствата.