24. Правни основи на демокрацията

Непосредствено след демократичните промени в България твърде актуален бе въпросът за правовата държава. Днес можем да кажем, е правова е онази държава, която създава действен и ефективен правен ред, държава, в която правото не просто съществува като текстови правни норми, но и са създадени условия и то – от самата държава, да се поддържа приложението и гаранцията за правните норми, така, че те, от писани абстрактни правила, се превръщат в действени установявания на задължителни правни предписания. Следователно правовата държава е нармативно-действеното и санкционно-приложното реализиране на основните правни принципи и съответните правни норми, незаивисимо от кого са създадени тези норми – от законодателя, от съда или от админи-страцията.
Достигаме до извода, че няма кой да гарантира спазването на правните норми освен държавата. Това особено се отнася до онези общества, в които спазването на правните норми не е от любимите занимания на населението. Така че правова държава, всъщност, означава гарантиране на правото от държвата. Следователно, не по-малко държавата, а където и когато е необходимо, е нужна и повече държава, и повече ред, за да има справедливост. Разбира се това е в случаите, когато държавата, тоест властимащите са морални хора, а обществото – неморално.
Освен тези заблуди, свързнаи с ролята на държавата (по-малко държава = повече свобода), има и други саблуги като например капитализмът, гражданското общество или политическото общество  са в основата на демокрацията и правовата държава.
Демокрацията обаче може да се постигне само и единствено чрез правото, защото то е явление, означаващо правила и ред.
Под какъв начи, обаче, правото може да преобрази едно недемократично общество? Под недемократично общество се има предвид не тоталитарно или диктаторско общество, а такова, което е подвластно на неистинска (формална) демокрация.
Преди всичко, извеждаме отново философското тълкувание, че не действителността създава правото, а тъкмо обратното – правото е съзидател на действителността. Към тази действителност спада и демокрацията. На второ място, емпирически е доказано, че общите абстрактни положения на правовостта в държавата – като плурализъм, народен суверенитет, разделение на властите, човешки права и прочие общо фрази и трактовки, някои от които са станали досадни на публиката, са само първоначално положения, които обаче не доказват наличието на правовост в държавата. Следователно, за да може да държава да е правова, в нея правните норми трябва да се спазват безусловно, защото именно безусловното спазване и прилагане на правните норми и тяхната неотменимост в санкционната им част правят една демокрация действена и истинска, а държавата – правова и образцова.
Съществува един постулат, според който хората имат правото да вършат всичко онова, което не е указано и не е изрично забранено от държавата. Това, по принцип, е така. Но следва да се има предвид, че правото съществува и действа дори и когато мълчи. Правният ред може да позволява, но позволението, първо е в определени граници, и второ, това позволение не означава правото да се върши всичко. То не знчи правото да се нарушават правните норми, нито правото да се навлиза в чуждо правно пространство, което пак е вид нарупение на нормите, защото свободата на всеки индивид се разпрострира точно до границата на територята на свободата на друг индивид.
Определено, може да се постигне демокрация чрез правото, особено там, където липсват демократични и културни традиции. Там, където процесите не протичат гладко, то единствено една авторитетна сила може да наложи демокрацията, посредством безусловността на правните норми. Тази сила може да бъде самата държава, а там, където тя е слаба и неспособна, тази авторитетна сила може да бъде припозната в някоя международна общност. Така общност, достатъчно силна и авторитетна, в наше време се води Европейският съюз.
Именно Европейският съюз може да наложи демокрацията чрез правото в държави, котио страдат от липса на правни и демократични традиции в  които самата вътрешна валст е слаба.
Всъщност, Европа ще върши това, което поначао е задължение на вътрешната власт, която поради неспособност или нежелание ( а понякога и поради двете причини едновременно) няма нито авторитет, нито капацитет да осъществи собствените си правомощия.