23. Същност на демокрацията

За демокрацията съществуват множество дефиниции. От правна гледна точка, обаче, това понятие не е анализирано достатъно убедително.
Най-старото, но и най-автентичното, подбробно, пълно и точно определение на демокрацяита, е дадено в речтна на Перикъл пред атиняните по време на Пелопененската война. Във въпросната реч, в концентриран вид е казано всичко за демокрацията – и като начин на управление, и като правила, и като начин на живот, и като творение на човешката култура.
Най-често интерпретациите за демокрацията се свързват с начина на управление. Тя е начин на управление и състояние на обществото. Чрез демокрацята обществото се управлява по-точно, по-сраведливо в  сравниение с монархията или аристокрацията, които са други начини на управление. Демокрацията управлява социалния живот. Под управление трябва да се разбира ръководството на обществото, решаването на всемъзможни проблеми, задачи и проблеми.
Думата демокрация произхожда от гръцките думи „demos” – народ и „ kratos ” – сила, мощ, власт и буквално означава народът властва или народовластие. Има се предвид, че мнозинството властва над малцинството.
Обаче не бива да се слага пълно равенство между управлението и демокрацията. Демокрацията е едно от състоянието, една от разновидностите на управлението. Тя е най-модерният израз, най-разпространената, най-справедливата и най-разуманта форма на управление, което се открито до сега.
Демокрацията се разглежда като състояние на общетвото. Обществените порядки най-добре се прилагат при състояние на демократично развитие, следователно демокрацията е средство за запазването на обществото, защото демокрацията преди всичко е ред, спазване на норми, и правила, които обаче трябва да са разумни и справедливи.
Следователно първото условие за наличието на демокрация е наличието на правов ред, на йерархия на правни норми. Чак след това демокрацията се третира като принцип, като политическа и социална свобода.
Основен принцип на демократичното устройство е свободата. Единствено в това устройство гражданите са свободни. Аристотел определя, че условието за свободата е спазването на реда, т.е. на правото. Друга характерна черта на демокрацията е равенството. Равенството се регулира и фиксира от правото. Дори да приемем постулатите на естественото право, че хората се ражда равни и свободни и съответно, имат равни естествени права, то пак правото е създател на равенство и свободата. Следователно, правото е създател на основните белези на демокрацията.

Демокрацията е и принцип, постулат, аксиома. Един от най-важните принципи на всяка конституция е принципът на демокрацията. Това означава, че след като е признат за конституционен принцип, демократичният строй не подлежи на ревизия или дерогиране.
Показател дали една държава е демокрация или не е, на първо място е наличието на гарантиран правов ред. Правов ред, който трябва да съдържа основните ценности като справедливост, разумност, равенство, хуманност и др.
Демократичните признаци са следните: длъжностните лица се избират от всички граждани измежду всички; всички управляват всекиго и всеки по ред всички; длъжностните лица е определят с жребий; определянето на длъжностните лица не зависи от имуществент ценз..
Демокрация е историческо и емпирическо понятие. Тя се появила като една от формите за управление на обществото, но не е единствената. Това означава, че категорично следва да поставим разграничителна линия между правото и демокрацията. Те се свързват на полето на правовата държава, но всяко едно понятията съществуват като самостоятелни величини. Най-важната разлика между тях е, че докато демокрацията е емпирия, то при равото са налице и съществени метафизически елементи.
Щом като е емпирическо понятие, то е ясно, че демокрацията се възприема и като поведение, като действие, насочено към постигането на някаква цел. Обикновено, тази цел е управлението на обществените работи. Правото и демокрацията спадат към две различни области на познанието – едното е в сферата на нормите, а другото е в сферата на широката представа за социален живот или най-общо-това, което наричаме общество.
Тази широка представа за демокрацията ражда различни по естество дефиниции за самото понятие. Според някои, демокрацията означава свобода, либерализъм, според други, демокрацията е преди всичко управлението на мнозинството, поне такава е била представата за демокрацията в първоначалния й вид. Управлението на мнозинството обаче съвсем не означава най-доброто управление, защото мнозинстовото от хората едва ли представляват най-културната, най-образовата или най-моралната част от едно общество. Следователно, демокрацията не е най-съвършената форма на управление, което гарантира основните ценности, но все пак тя е едно от условията за доброто, справедливото управление. Другото съществено условие за доброто и справедливото управление е спазването на правните норми. И още, демокрацията означава уважение към законите само ако, разбира се, тези закони са гарант на основните човешки ценности, защото само така може да се постигне равно, правилно и справедливо управление.
Ето защо демокрацията означава още и един идеал, една цел, към която се стремят хората, за да подобрят управлението си.

Демокрацията и управлението са форми на познанието. Те представляват системи от знания, идейни положения, принципи и научни истини, относно политическата и правната система на обществото. Изучаването на демокрацията о правна наука позволява да се дават нормативно фиксирани дефиниции на основните демократически и политически постулати. Самият демократичен процес не би могъл да протича по друг начин, совен като нормативно определени отношения между различните представители и участници в демократични структури. Правото селектира, от своя страна нормативна гледна точка елементите на демокрацията и валидира само тези от тях, които отговарят на условията за валидност и легитимност. В това се състои селективната преценка на правото, спрямо неясно дефинираните понятия и елементи на демократичната технология.