22. Същността на конституционното правораздаване

 

Конституционното правораздаване е новият институционален елемент на модерната правова държава. Това е институтът на свъременното проявление на разрешаването на противоречията в правото с помощта на конституционните норми.
Конституционният съд е свързващото звено в сложния юридически механизъм от взаимо-отношения между отделните фактори на държавната власт и доказва правната сила на конституцията и на нейните ценности. В тази връзка конституционното правораздаване е система от защита на ценностите на правото, материализирани в основния закон. Консти-туционното правораздаване е допълнителният елемент, стабилизиращ вътрешните връзки в правовата държава, укрепва правовостта, като гарантира спазването на нормите с най-висока юридическа сила.
Особено важно за него е да намери баланса между правната преценка и политическото значение на тази преценка. В изпълнение на това, на него му се осигуряват условия за независимост, самостоятелност и правосъобразност. Той извършва преценка за съответ-ствието на нормите на конституцията с това на международното право, както и на между-народните договори с вътрешното право на страната.
Дейността на КС е контролна. С конституционносъобразния контрол завършва процесът на цялото контролиране на публичната власт, който започва с контрола на гражданското общество, преминава през взаимния контрол и баланс на отделните титуляри на властта, развива се и се институционализира с помощта на общия контрол на съдебната власт и намира своя конституционноправен завършек във функцията на конституционното правораздаване. Контролът на КС се прострира в две направления:
– При спор след създаване на правото;
– Спор по повод на правото.
Първият вариант обхваща случаите след приемането на закона и е свързан с неговото отменяне. Вторият вариант касае слуаите, когато се създава законът, но не е още влязъл
в сила, и когато има спор между отделните титуляри на властта. Конституционният съд не обсъжда целезъобразността на правната норма, нито нейната политическа или морална състоятелност, а само нейната конституционна съобразност, която е най-висшата правна съобразност. Дейността, извършвана от КС, е правосъдна, правораздавателна. Субекти са държавни органи или лица с нарушени от държавата конституцинно прокламирани права
(тази втора форма се използва само в някои кс, по българското право – НЕ).
Конституционният съд извършва тълкуване на конституцията и актовете му спират действието на неконституционни закони. В този аспект той има права, предвишаващи обикновения съд. Той е съд в типично правен аспект – защитава правото, служи на правото, но той извършва конституционна преценка и на политически органи. В това се състои неговата особена функция.
Двусмислеността на конституционното правораздаване се проявява и при излседването на неговите актове. Преобладава схващането, че актовете, с които се тълкуват законите и конституцията, са с нормативен характер, а останалите нямят това качество, не притежават силата на правни норми.
С актовете на КС не се отменят неконституционните закони и норми, а с потвръждаване на тяхната неконституционност се спира действието им занапред, т.е. КС потвръждава нещо, което е съществувало и преди в правния свят. Той потвръждава върховенството на конституцията и увеличава силата на конституционносъобразността като висша гаранция на правото.

    Конституционният съд и разделението на властите

Значението на конституционното правораздаване може да се разглежда в няколко посоки: като модерен атрибут на правовата държава, като гаранция за правото чрез поставянето на конституционната норма като еталон за закона и като балансьор между трите власти.
КС е висш държавен орган, който попрява пропуските на законодателството и съдейства в значителна степен за реализацията на правовостта в структурите на социалната среда.
КС е и своеобразна трансмисия между основния закон и механизъм за разделение на властите. Според чл.1,ал2. От Закона за конституционния съд, той е „независим от законо-дателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи от разпоредбите на конститу-цията и този закон”. Така че този орган е спада към някоя от частите на държавната власт.
Разрешавайки споровете, въпросният съд се поставя над всяка една от властите, защото се явява процесуален символ на най-висшия юридически акт.
Констутиционният орган допринася и за по-добрата организация вътре в системата на властното разделение. Никой друг орган не може да контролира по-добре тази организация от него, макар че и в този случай значението му не бива да се преувеличава.
Този съд по закон е задължен да разрешава споровете между властите и по-точно между ЗВи ИВ, както и между централните и местните органи на държавната власт.
Също така никой друг орган не може да отмени или измени акт на КС, защото никой друг орган не разполага с правомощията на този орган..
От значение естествени и начинът, по който се формира КС – това да става по начин, който да изключва надмощието на отделен титуляр на властта. Конкретната дейност на всеки държавен орган твърде чество зависи от длъжностните лица, ангажирани с неговата функция, и по-точно по какви юридически пътища тези лица формирали държавния орган.