20. Държавата като юридическо лице

Теорията, която схваща държавата като юридическа личност (правен субект) принадлежи на Юридическта школа и се определя за господствуваща и до сега, поне за държавноправниците.
   В качеството си на правен субект държавата има три свойства:
 1. Тя е една общност, която ни се представлява като завършено единство; тя е колективна единица, която има една публичноправна личност, сама за себе си, независимо от физиче-ските личности на нейните поданици.
2. Като самостоятелна юридическа личност държавата е правоспособна: тя може да бъде носителка на права и задължения;
3. Държавата е дееспособна, тя има собствена воля и може да я осъществява със собствени средства: чрез своите органи, които действуват за и вместо нея.
   Тези свои три качества държавата проявява навън по три начина:
а) Междудържавно
– тя е общопризнат и единствен правен субект в междудържавно право и като такъв е носителка на права и задължения;
б) Държавно-правно – тя е носителка, титулярка на суверенитета у сибект на редица пубчлини права и на множество публичноправни задължения, произтичащи от действащите закони;
в) като фиск, тя е субект на редица частни права и задължения.
Правовата същност на държавата може да бъде научно установена, и юридическата контрукция на държавата създадена, само когато на държавната общност се признае една единна личност, надарена със своя воля. Тази личност не може да бъде друга, освен юридическа, а нейната вол, която ще трябва да се осъществява права и да поема задължения, може да бъде воля само на правен субект.
Исторически погледнато идеята за колективна личност е много стара. Още християнството я възприема като обединение на всички християни в едно духовно тяло.
Томас Хобс казва, че държавата е единна личност, различаваща се от съставляващите я частни лица, имащи свояи права и свое имущество, а също така и своя воля, която по силата на обществения договор, се счита за воля на всики членове на държавата.
Жан-Жак Русо не е по-малко категоричен от Хобс и твърди, че държавата е едно нравствено и колективно тяо, което не е механиен сбор от индивиди, а чрез договора добива свое единство, свое общо- аз, свой живот и своя воля.
Идеята за колективната личност, водеща свой собствен живот, е много подорбно разработена и от френските и английските социологзи, както така и от органолозите на Германия.

Има и един политически мотив за контитуирането на държавата в самостоятелна юридическа личност, която да има своя воля, да е носителка на суверенитета, да бъде самата тя правоспособна и дееспособна, служейки си със своите органи, които са само физическите проводници на нейната воля. Това е стремежът на държавоведие от средата на миналия век да  скъсат с патримониалното схващане за държавата и да я освободят от традиционното й отъждествяване с личността на монарха.
Разбира се, че има и контратеории, които твърдят, че теорията за държавата като юридическа личност е произволна измислица, необходима на политическия либерализъм, и на юридическата метода като помощно средство за нейните логически построения.
Възраженията се свеждат към две точки : 1)държавата-личност предполага единство, което е фикция, защото държавата в действивтелност е едно множество, един агрегат от отделни индивид; 2) воля има само живият човек, а не правната личност, която е една фикция.
   Но всъщност държавата е една субективна общност, която ние синтезираме във форма на личност и, вземайки предвид нейните свойства, я обявяваме  за правен субект, надарен със собствен живот и собствена воля. Затова елементаранта истина е, че субкет в юриди-чески смисъл не е едно материално същество (напр. Човек), а една способност, сътворена и дадена от правовия ред… Човекът е правен субект, защото стои в признати и определени от правните норми отношения към правовия ред. Вън от правото няма нито правна личност, нито правен субект. Щом това е качество не е природно, а изкуствено-формално, то може да бъде дадено и на колективни единици, каквато е държавата. От чисто правно гледище личност или лице е способността да бъдеш носител на права и задължения, т.е. да имаш правоспособност.
Съществуването на една реално сицологическа общност в държавата, като резултат от действителните взаимни отношения и взърки, е безспорно, обаче тази общност е твърде неопределена. Затова единство или цялост може да се постигне само формално. Онова, което споява всички разнородни съставни части на държавата в едно цяло, е правовият ред, който е еднакъв за всекиго и от което следва, че единството на държавата е юриди-ческо. Установим ли веднъж, че държавата е общност от правно естество, че е юридическо единство – ние логично завършваме, че я е юридическа личност; както в частното право, така и в публичното, държавата е правен субект.
С юридическата личност се обяснява правната тъждественост и приемственост на държавата. Въпреки постоянната промяна на съставните й елементи, тя остава юридически неизменена. Личността на държавата не е материална реалност, не е фикция, нито проста абстракция, а е юридическа реалност, създадена от правните норми, чиято система съставлява правовия ред. С други думи, държавната линост съществува чрез и в правото и правовия ред.