2. Понятие за власт. Държавна власт

 

1.Понятие за властта
Социалните системи са така устроени, че изискват определена организация. Тази организация произтича от задачите по упражняването на функциите и от начините за изпълнение на тези функции. Не е възможно дадени функции да се осъществяват,  без да се определят носителите на пълномощия. Ето защо въпросът за властта е бил винаги поставян, когато е трябвало да се определи кой е носителят на генералното пълномощие.
Организираността, редът, отношенията, устройствените принципи са първичните елементи на всяко обществено устройство, но при държавната власт те получават ново качество чрез включването им в един строен, правно установен организъм. Властта е крайният резултат от съчетанието на волята и разума с принципите на ценностите на демокрацията…
Властта е качество или свойсто на хората и нещата да въздействат върху нещо или някого. При нея един субект въздейства върху друг субект или група от субекти. Властта е и средство, защото служи за постигане на определени цели и задоволяване на потребности….
В политически план властта може да се дефинира като възможност на определена социална група или организация да осъществява ръководство в обществото върху основата на установени правни, политически и морални норми. Държавната власт е един от основните видове власти, които съществуват в обществото. Разбирането за нея не е еднозначно. Ако държавата се възприема като компонент на господството на силата и на принудата, то и интерпретирането на властта ще бъде именно в тази насока. Правото от своя страна е средство за налагане на това господство и продукт единствено на държавата. Позитивистичната теория в правото разглежда въпроса за властта точно в тази светлина… Някои привърженици на позитивизма отреждат мястото на държавната власт като трети елемент на държавата. Според тях съществуват три насоки на държавното проявление – държава-област, държава-народ и държава-власт. Привържениците на ,,чистото правно явление’’ възприемат държавата идентична с правния ред. Според тях държавата е идентично с правото…. Крайните изводи на позитивизма достигат до нагласата, че държавата с помощта на своята власт може да упражнява господство без оглед на моралните и аксиологическите основания затова…. Близо до това разбиране е марксистката интерпретация на властта. Тя е свързана с налагането на волята на дадена социална група в обществото чрез механизмите на държавната организация.
Съвременната теория за държавната власт обаче почива върху друга основа. Може да се каже, че то съчетава първоначалните аксиологически дадености на естественоправната теория с прагматичните елементи на социологично-политологичния анализ. То разглежда властта най-вече чрез отношението й с гражданина и свързаното с това обезпечаване на неговата сигурност, собственост и свобода на убежденията. Държавата и нейната власт допускат, че по-голяма част от нейните граждани доброволно изпълняват предписанията й и затова главни методи са ‘’ методите на духовно въздействие ‘’, съобразени с човека и неговите права. Истинското духовно влияние, с което прави забележимо отношението между държавата и гражданина, се нарича авторитет. Следователно модерното разбиране за властта се опира на двата основни фактора на социалното регулиране – правото и морала. Правото обезпечава властта, легитимира я пред обществото и в същото време я ограничава в определени разумни граници. Моралът е първична даденост, която служи за нравствена преценка на модерната държава и нейната дейност.
Следва да се прави разлика между властта като волеви моемент и властта като организация. Между двете съставки е налице единство. Първото е си-лата, волята, мощта, другото са начините, средствата, организацията и ета-пите на упражняване на тази сила.  В по-тесен смисъл на думата разделе-нието на властите, като начин на организация на властта, се включва във втория аспект на властта – в нейната организация, след като самата власт вече
се е формирала.

      2.Основни черти на държавната власт.
    Държавната власт характеризира волевото начало с изискванията за правомерно и законосъобразно осъществяване на волята. Основните й черти са тези, които я определят като главен компонент в ръководството на обществото. Всъщност на държаванта власт трябва да се гледа като на едно благо, необходимо за съхраняването на обществото.
Държавната власт иразява дейността на държавата, като първична и неоспорима сила. Това означава, че властта иразява, символизира и материализира държавата. Тя е единствената държавно конституирана всеобхдатна сила, механизъм, който има признаото право да действа от името на държавата. Две суверенни власти в една държава не могат да съществуват. Държавната власт е най-държавното образуване на държавата. Тя е необходим съставен елемент на всеки човешки съюз.
Държавната власт притежава качествата на суверинитета, тя е суверенна власт. Това нейно качество произлиза от силата на държавата сама да решава своите въпроси в рамките на териториалната си цялост. За разлика от морала и другите обществени норми, нормите, създадени от държавата, са скрепени със силата на всеобща задължителност и принудителност в случай на необходимост.
Държавната власт е правно организирана политическа сила. Политическото господство на властта не е достатъчно за реализиране ръководството на социалната среда. Нужен е такъв механизъм, посредством който държавната воля да стане задължителна за всички членове на обществото. За тази цел й служи правото. Държавата обаче не използва правото в свой самоцелен интерес, а в интерес на цялото общество. Правото в този смисъл не е просто инструмент в ръцете на държаваа, а обвързваща нейнаа власт хармонизираща структура. По този начин властта се поставя в рамките на всеобщите изисквания на правото.
Държавната власт е олицетворение на генералното пълномощие на държавата да управлява. Това генерално пълномощие произлиза от качеството на държавата да бъде официален представител на цялото общество. Последното поверява, делигира част от своята власт на организацията, която го представлява. Държавната власт е упълномощаване, тъй като обществото делигира свои представители във властта, които с дейността си спомагат за съхраняването на самото общество. Властта служи за запазване на конфликтите в него. Същевременно тя служи и за запазване на правото. Държавната власт е винаги колективна. В това е заложена демократичната гаранция. ‘’ Държавата не е нищо чуждо, а е еманципация на народната воля, народния дух ‘’.
Политическата власт отразява свободата – свободата като право да се участва във вземането на политически решения. Властта отразява дадени ценостти – свобода, равенство, организация, дълг, отговорност, хармония.
Ако трябва да обобщим характеристиките на държавната власт, то тя е единна, неотчуждаема, правно организирана, колективна, суверенна и ръководна.
Държавната власт е идентичен корен на всички разделени части на държавата. Властта обединява разделените управленски части на държавата, образуващи единен механизъм. За ефективното й функциониране и за запазване на властта като правна и политическа реалност служи свещеният принцип на Монтескьо за разделението на властите.