19.Учение за гражданско общество

Разглежда се въпросът за мястото на правото в обществената среда, неговата роля за запазването на обществото и това, че правото не е изолирана нормативна система, а действа винаги в условията на съобщност.
Веднъж създадено от разума, правото се налага като един от основните фактори в обществото. То урежда най-важните човешки отношения. Други социални фактори са: моралът, религията, обичаите, политическите норми. Но най-голямо влияние на социалните процеси оказват правните обществени норми. Затова се казва, че правото спада към т.нар. „нормативна система” на обществото. Тя поддържа целостта и равновесието на обществената среда.
Върпосът за връзката между правото и обществото – интерпретация през призмата на свободата.  Правото съвместява индивидуалната свобода на всеки със свободата на останалите членове на обществото. Това съчетание се постига трудно- дали ще се даде примат на индивидуалното начало или на груповото.  Целта е естествената свобода да се пренесе в полза на общото съблюдаване на обществения ред, главен фактор, в който е правото.  Или с други думи, по какъв начин човешкия разум като създател на правото ще разреши антагонизма между частното начало и публичния интерес.
Правото регулира не само обществените отношения, но и социалните дейности- икономиката, културата, науката, политиката. Практически няма обществена област, която да не се поддава по един или друг начин на влиянието на правото. Само отношенията в областта на морала са изключение.
Обществото създава и свои механизми, независими от държавната намеса, с които постига целите си. Не на всички обществени процеси и дейности могат да се дадат правни характеристики – където човешкия разум е създал други способи, правото фактически е излишно. Но главното е, че правото поддържа държавната организация в обществото и държавата. Между тях има обществен договор, в който се съдържат най-важните публичноправни норми. Обществото делегира своите права на държавата посредством правото и всички последващи отношения между тях се реализират на базата на правото. Държавата като най-голяма организация в обществото получава своя статут чрез правото, тя не черпи своята сила от политиката или простото насилствено налагане на своята вола.  Така  в йерархията на обществените ценности правото и обществото стоят по-високо от политиката и държавата. Правото държи в подчинение държавата, но и обществото.
Правото е и основния фактор за превръщането на родово-общинното общество в държавно организирано общество със съответна публична организация на обществените дейности. Същевременно правото запазва обществото от излишно посегателство над държавата. Така то гарантира както свободата на човека, така и свободата на обществото като цяло. Върпосът е да не се допусне държавата да вземе надмощие над правото, а оттук и над обществото.
Гражданското общество е онази форма на обществото изобщо, в която частния интерес и частната сфера на гражданина са основата на системата от отношения.  Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната субстанция. Но според модерната германска теория „собствеността и свободата имат една основна структура: собствеността е владението върху вещта, свободата е владението върху собствената личност.”
Моралът като социален фактор- Хегел класифицира гражданското общество като „явление на морала” , като „система от интереси” , като „външна държава”. Тази своебразна „система от интереси” е мотивът при осъществяването на отношенията между членовете на това общество. Така те постигат и своята самостоятелност и независимост от държавната власт. Същевременно държавата запазва за себе си най-важните функции и оставя политическо поле за саморегулиране. Затова се поддържа, че гражданското общество притежава относителна „автономност”. В гражданското общество действа т.нар. „субсидиарен принцип”, едно от направленията на който е организации на гражданското общество да заместват в определени случаи официалната публична власт.
Държавата като организация преди всичко на човешкото съобщество отдава нужната политическа справедливост на всеки член от обществото , като същевременно изисква и съответно правномерно поведение. Целта е да се постигне максимална хармония между частния и общия интерес, между личната и държавната сфера, между властта на гражданското общество и властта държавата.
Успоредно с държавните институции в свободното общество действат, освободени от държавна опека, организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някои от тях служат като трансмисия между структурите на държавата и тези на гражданското общество. Въпреки това главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество е правото. По този начин държавата и относително свободното човешко проявление се подчиняват един и същ ред- реда на правото, на общопризнатото, на възможно допустимото в рамките на човешката организация, на абстрактното изразеното, на офицално признатото.  Този правов ред изразява стойностите на демокрацията изобщо и затова наличието на свободно гражданско общество е един от елементите на модерната демокрация. Самата демокрация създава своя „свободен” демократичен ред като суперзаконност.

Този ред включва два задължителни елемента, които се регулират от държатавата:
1.
Това, което се отнася до законодателството, администрацията и съда, тоест до непосредственото осъществвяване на принципа за разделението на властите. Тези отношения не могат да не се регулират от държавата, защото изразяват официалния характер на държавния механизъм.
2.
Каталог от права и свободи, за които държавата поема социалния и правен ангажимент, че ще ги спазва, охранява и гарантира. – държавата по правен път се задължава пред обществото, че ще зачита частната гражданска сфера на всеки индивид. По този начин се гарантира и свободата на гражданското общество.

С това се „ се изчерпва държавния потенциал в гражданското общество.”
Следователно отношенията междъ държавата и гражданското общество се заключават преди всичко в спазването от двете страни на общия, демократично устроен и правно изразен ред и в задължението от страна на държавата да съблюдава правата на членовете на гражданското общество.
Второто, което е от значение, е вече изтъкнатото предимствено положение на гражданското общество спрямо държавата. Държавната организация е политическа част от обществото, която е длъжда да се подчинява на гражданската част. Това е не само постулат на демокрацията, а и правен принцип, валиден за всички държавно организирани общества.  Критерий за нарушаването на обществената независимост и самостоятелност е правото, защото то поставя границите между двата фактора, нему принадлежи и ролята да бъде блюстителна свободата и реда в социалната среда. Държавата и гражданското общество (а и обществото изобщо) са свързани посредством правото, но и същевременно и са отделени чрез него.
Колкото повече правото отразява първичните дадености на неговата метафизика, толкова повече то ще служи на човека, а оттук и на обществото. Равновесието и хармонията се поддържат в обществото от правото, останалите социални области имат спорадичен характер- политика, морал, религия.  „Естественият антагонизъм, вложен в живота на хората и обществата ще ги принуди  да открият закона за равновесието , да намерят след това и силата, която да ги защити,- да създадат онова състояние на публичната държавна сигурност, в която всеки ще се чувства гражданин на света.

Изводът е, че правото превръща „естествения антогонизъм” в гражданско равновесие и сигурност за членовете на обществото.