18. Основни характеристики на правовата държава

 

Квинтесенцията на правовата държава е съществуването на изграден юридически механизъм за признаване, гарантиране и  защита на правата и свободите на личността.
Ядрото и идеята на този механизъм е властноразделителничт принцип. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са трите нива на претворяваенто на гаранцията за правото от страна на държавта в обществото.
Принципът на Мотенскьо е формата, а правата на човека са съдържанието на правовата държава. Формата и съдържането се намират в единство и хармония – разделението на властите осигурява съществуването на съдържанието, а то от своя страна разчиа на таква организация, която може да признава и гарантира естествените права на индивида.
(„Не съществува правова държава без едно разделение на функциите между различните титулярни органи”).
Това, което може да даде идеята на Монтескьо, Лок и др. на държавата – контрол над властта и свобода за индивида, – е трайно положено в съдържанието на модернта право-ва държава. Този принцип се превръща в юридическа аксиома за всяка правова държава.
Важно е да се излседва какво е съдържанието на това право, което принципът охранява.
Правото в правовата държава е такова, че както по своето материално съдържание, така и по своя дух в голяма степен гарантира изпълнението на харамонията между формата и съдържанието. По този начин и то самото се разделя, разпада се на две съставки, които образуват цялото – едната, осигуряваща разделението на властите, и другата, която гарантира и охранява естествените права на човека.. Държавата от своя стана чрез нивата си на власт извършва функциите в унисон с действието и духа на правото. Така и правото, и държавата общо поддържат и стимулират не само и единствено правото и неговите материални компоненти, но и това, което е в кръга на духовното, идеалното, абстрактното. Тук се има предвид правовостта и правовият дух, правото като култура и като интелектуална дейност. Дали това разделение на правото не е традиционно деление на правото на частно и публично?
В това отношение критерият е връзката с позоваването на общите принци и общия ред. Това е зависимост, от една страна, от колективистичното, груповото, и от друга – от личното, частното. Докато една съставка е свързана главно с държавата, друга е обсуловена от наличието на личността, на индивида.. Изводът е, че правото регулира общности от различен вид – едната част на правото обслужва отделената от държавата частна сфера, а другата – отношенията, възникващи с участнието на самата държава.
Това всъщност е разликата междуобщото и частното, груповото и индивидуалното, но така също и между частноправното и публичноправното, между произволителното и задължителното.
Ако вземем предвид тези аргументи, коя държава бихме могли да определим като правова?
Правовата държава е хармония между външната държава и самата държава с нейните три нива на гарантираност на правото – съчетанието на гражданското общество с държавата като институция.. Свободата и равенството в правовата държава не са просто етични и философски категории, но и санкционирани и защитени от държавата правни понятия, първични дадености. Именно това наблягане, това задължително съобразяване с индивидуалното начало, е естественоправната субстанция, отличаваща в крайна сметка не изобщо демократичната държава, а преди всички правовата държава от държавата с друга правно-философска характеристика.
Правовостта на държавата е същностно свойство, съдържание на държавата. При това се има предвид правото, възприето като висша социална даденост, като нравствена културна необходимост. Никоя държава не би могла да претендира за характеристиката на правовост, ако тя не обвързва своите институции на първо място да охраняват правата на човека.
При конструкцията „правова държава” на преден план излиза правото, а не държавата.
Всяко модерно изследване за правовата държава и на отношенията между нея и правото се базира на разбирането, че правото е определящо, насочващо и първостепенно, че всички субекти в правовата държава са проникнати от идеята за правото като иманентна черта, като разумна и морална величина на цялата социална действителност.
След като правото е ядрото на правовата държава, то от значение е по какъв начин механизмът за разделението на властите ще способства да се гарантира на правото на отделната личност да получи адекватна охрана от стуктурите на властта. Модерната правова държава създава свои, непознати в предишното историческо развитие механизми, органи и норми, с които поддържа гаранцията за правото.

Проникването на правната идея се извършва с формирането на определени юридически положения за обезпечаването на правото. Характеристики на правовата държава стават разделението на властите, независимата съдебна власт, високото правосъзнание на гражданите и длъжностните лица, спазването на основните човешки права. Това са компонентите, отделящи правовата държава от държавата на административния произвол, на неконтролируемото властническо поведение.
От изключителна важност за изграждането на фундаментите на правовата държава е конституирането на механизъм за контрол върху всички държавни структури. Възможностите, с които разполага свободното гражданско общество, са също част от признаците на правовост, за поддържането на социалната и правната свобода.