17. Учението за првова държава

Разделението на властите и правовата държава като две отделни теории привдивно принадлежат към различни правни направления. Едната се свързва с естественоправ-ното разбиране, другата – с позитивноправната интерпретация на правните явления.
В исторически план обаче те са творения на едни и същи политически обстоятелства, на една и съща епоха.
Времето на осмислянето на правото като фундамент на социалния организъм е тяхната обща историческа среда. Старото разбиране за държавата не е в състояние
да отговори на новите правни, философски и политически реалности. Държавата и правото се нуждаят от нови идеи, от ново осмисляне н техния опит, разум и дух.
Нужен е нов държавен организъм, който да съчетае изискването за обществен интерес със запазването, разширяването и гарантирането на полагащото се на човека по силата на природата.. Либерализмът, индивидуализмът, плурализмът са новите теоретични конструкции от времето на бурожазните революции. На преден план излиза рабирането за държавата като устройство, основано на всеобщите ценности и върху общото обществено съглсие с тях.  Целта е да се постави рамка на държавната дейност с оглед съхраняването на човешката индивидуланост, а оттук и на цялото общество.
Учението за правовата държава е теоретично юридическо осмисляне на немския либерализъм от кря на 18-ти век. Това е един опит да се постави граница на държавната намеса в личната сфера на гражданина, стремеж към усъвършенстване на държавния механизъм на основата на запазването на правното начало. (идеи на хумболд).. Налага се твърдото убеждение, че държавата и установеният с нейното участие строй следва да се подчинява на общи, публично признати и санкциониране правила, еднакво валидни за всички социални обекти. Създава се нова политическа картина на обществото, в която присъстват правният дух, правната идея и правните ценности.
От особена важност за правовата държава е да построи такъв ред, който да модернизира и нагоди правните идеи, да ги подчини на организираността и взаимодействието между отделните части на държавното цяло.. Правото се превръща в механизъм, който осмисля политическата и философската интерпретация на държавата. Същевременно се слага край на продължилото безконтролно упражняване на властта, отива си епохата на властническото концентриране и се поставя началото на нова по своята същност държава. В правната литература се налага понятието „принцип на правовата държава” и той се превръща в един от организационните принципи на модерната демокрация.. Същностен елемент от този принцип е и механизмът за разделението на властите.  Той се легитимира като еманация на правната идея. Ето защо проблемът за правовата държава винаги трябва да се обсъжда като своеобразен продукт на всеобщата правна идея. От този пунк започва разглеждането на цял куп въпроси, свързани с функционирането и материализирането на правилата на правовата държава.
Модерната правна теория застъпва тезата, че самият закон е творение на правната идея, а не обратното. Правната идея включва смисъла за правото, както и гаранцията за правото. Освен това е подчинена на моралното и разумното начало в обществото.
Тя е обективен правен принцип и се изразява в духовната предпоставка за гаранция
на правото.
Правната идея се обективизира като принцип в гаранцията за правото на трите нива на властта и в този смисъл и трите власти следва да се ръководят от проникването на правната идея. От тази гледна тока и разделението на властите е съвършено творение на правната идея. То е проява на правната идея в държавата и обществото.
Проникването на правната идея се извършва с формирането на определени юридически положения за обезпечаването на правото. Характеристики на правовата държава стават разделението на властите, независимата съдебна власт, високото правосъзнание на гражданите и длъжностните лица, спазването на основните човешки права. Това са компонентите, отделящи правовата държава от държавата на административния произвол, на неконтролируемото властническо поведение.
От изключителна важност за изграждането на фундаментите на правовата държава е конституирането на механизъм за контрол върху всички държавни структури. Възможностите, с които разполага свободното гражданско общество, са също част от признаците на правовост, за поддържането на социалната и правната свобода.
    Правовата държава е ново качество на държавата. Налага се убеждението, че държавата е обединение на свободните членове на гражданското общество, асоциация на това общество, правна форма на организираност на гражданите в рамките на юридически правомерните, обществено необходими образувнания.
Модерната теория свързва правовата държава с идеите на всички учени, поставили човека и неговата индивидуалност по-високо в аксиологически смисъл от която и да е организация.
Естествено и при подхода към модерната правова държава съществуват разлинчни нюанси. Някои наблягат повече на формалните белези на правовата държава, други на филосфско-морланите компоненти. Марксистката правна теория пък роди едно нищо незначещо понятие като социалистическа правова държава. Но разделението на властите фигурира като неизменен принцип на модерната правова държава,а като организационно материализиране на правната идея в държавната област. Той се превръща в белег за правовост, във форма, която покрива и защитава съдържанието на държавата.