16. Конституционно- и законосъобразност

 

Налагането на конституционносъобразността и законосъобразността са следващите стадии в реализацията на правната гаранция с дейността на законодателната власт. Законосъобразността се състои в преценката, която се извършва относно това дали конретен юридически акт съответства на нормите на закона. Конституционносъобразността е по-висша законо-съобразност и се състои в съобразяването на правните субекти с изискванията на конституцията.
Конституцията е нещо, предшестващо държавата. Държавата е рожба, творение на реда, организацията, която се създава от основния закон. От този изходен пунк би трябвало да се третира въпросът за сътоношението на конституционносъобразността с гаранцията за правото, която се осигурява в модерна държава. Конституцията е един от етапите в осъществяването на тази гранация. С действието на основния закон естествените права се материа-лизират. Задължавайки се пред конституцията, държавата се задължава и пред основните начала на правата на човека. Държавата се задължава пред нормите на основния закон, защото са налице правни, политически, морални и организа-ционни мехнанизми, които я принуждават да прави това. Важно място в тази система заема принципиът за властното разделение. От друга страна, конституцията легализира този принцип, превръща го в задължителна правна норма. Налагането на това осбтоятелство право държавата управляема според общовалидни правни стойности. Затова тя е своеобразен обществен договор между държавата и гражданското общество. Конституцията на всяка страна е  не акт на правителството, а на народа. Обществото получава от осовния закон правна идентичност, своя юридиески образ. Заедно с това посредством основния закон то държи в подчинение държавната власт, стимулира я към конституцион-носъобразно поведение.
Най-правдивият показател за степента на правост, която се установява с основния закон, е защитата на човешката индивидуалност. Свързаните с нея правни норми са императивни за държавата. Създаването на конституцията не допуска съмнението, че на свободата на индивида се дава предимсто пред държавната дейност. Новият закон изразява процеса на превръщането на естественото право в позитивно право.
Конституционносъобразността е елемент на от конституционния строй. Последният е материализация на конституционните норми в институциите и механизмите на държавната реалност. Конституционно установеният строй е олицетворение на основния закон и се състои в основополагащите ценности на властта. Следователно той се простирира върху и другите две власти. Конституционният строй се относая към основния закон както политическото общество към държавата… Правата на индивидите черпят своята сила не само от конституцията, но и от конституционния строй. Гаранцията за тези права се намира и в конституционния строй, който включва конституцията, основните закони, регулиращи процеса на властнически взаимоотношения, разделението на властта, актовете на отделните власти. Главен принцип от съдържанието на демократичния конституционен строй е разделението на властите, защото чрез него се пречупват всички основни проблеми на правото и на властта. Конституционният ред е следствие от правостта и произлиза от всеобщото правно убеждение. Това правно убеждение формира уважението към правото. А респектът към правото е морално съдържание на гаранцията за правото. Задачата на законодателя е посредством конституционния ред да поддържа този респект. Конституцията обхваща както държавния ред, така и гражданското общество. Разделението на властите отрежда на всеки титуляр на властта отделен дял от установяване, спазване и изпълнение на законосъобразността и конституционносъобразността. Те  се превръщят в съществен елемент от социалната среда. Обхващат целия комплекс от социални отношения в институциите на държавата и обществото. Същевременно те поставят бариера пред политическата целосъобразност. Цялостната дейност на държавните органи преминава през преценка за правомерността на техните конретни действия. В този смисъл актовете на законодателната власт се превръщат в своеобразен юридически модел за поведение от останалите власти. Законът служи за реализацията на общия правен контрол. Правният контрол е начин за осъществяване на правната гаранция.
Самият контрол на правото чрез закона се извършва, протича на три нива:
 1. С факта на приемането на зкаона. От този момент всички други власти следва да съобразяват своето поведение с приетия закон. Законът служи и за отмяна на стари закони или други нормативни актове.
 2.С факта на изпълнението на закона – една тежест, която пада главна върху изпълнителната власт.
 3. Съдебният контрол – конституцията отрежда правото на съда да осъществява контрол по спаването на законите. Този контрол бива обичаен и конституционен.

Конституционно- и законосъобразността са двете понятия, с които си служи модерната правна теория. Те свързват в себе си юридическата сила на най-висшите правни актове със задължението на правовост на цялата социална действителност.