15. Легитимност и легалност на държавната власт

 

Легитимността и легалността са две качества на държавната власт. Като такива те засягат основни чети на формирането, организацията и функционирането на държата.
Легитимността на държавната власт означава нейната политическа правоспособност и свързано главно  с избираемостта на органите, функцониращи  различните области. Тя е първоначалното основане за държавната власт, нейната сосбтвена юридическа стойност.
От особено значение за легитимността е правното приложение на принципа за народния суверенитет. Този принцип изразява начина на формирането на властта, както и нейния източник. Други форми на реализацията на принципа са елемнтите по упражняването на избирателното право, фомирането на органите, техните първоначални действия.
Легитимността съдържа ценност, изведена в процеса на политическото и историческото развитие на обществото. Тази ценност е свързана с епохатан а буржоазните революции и със западната политческа мисъл. Тя е еманация на новото място на държавата и на отношението й към упражняването на властта. Нейното наличие е основно доказателство за демократичната състоятелност на държавата. Тя доказва, че всяка власт трябва да се конструира по съответния ред, юридически изразен, и покойто има общото съгласие в обществото. Този ред не е само сбор от формални правни правила, но съдържа и общодемократични и общоморални компоненти. Легитимността включва и установения по създаването на фундамента на властта.
Легалността е законността във формалноправен смисъл. Тя е качество не само на властта, но и на обществото. Тя е и желаното състояние на общесвото, което следва постоянно да се поддържа с оглед неговото съхранение. Легалността е продължение на легитимността и се включва главно към сферата на прилагането на правото. В този смисъл тя е съответстивето между социалните процеси и предписания на правото.. Тя се обективизира чрез всеобщото проникване на правото в обществото, в придаването на правов характер на най-важните обществени отношения. С нея се подсигурява и гаранцията на правото посредством спазването на най-висшите юридически актове.
   Разделението на властите има отношение и към легитимността, и към легалността.
       То е едно от основанията за легитимността. Това е така, защото легитимността не може да се отъждествява само с формално-юридическо изразяване на народния суверенитет. Тя е ствкупност от ценностите на дамокрацията и на правото исе проявава в областта на властта.
Власт, която не е създадена съобразно нормите на обособяването на отделните части на властта, не може да бъде легитимна, дори и да са изразени формалните признаци за волеизраяването на народа. Изводът е, че легитимността е принцип на бурожазните революции, ново правило за конструиране и упражняване на демократичната политическа лваст. Легитимността е творение на определени исторически условия, създали нов вид управленски ред. Така че тя е свързана както с правото, така и с модерната демокрация, с модерното устройство на политиеските системи.
Принципът за разделението на властите е правната основа за по-нататъшното функциониране на властта. Властите символизират различните мотиви на валидните репение на държавния ред. Заедно с това всяка една от властите има свое специфично легитимно основание. Принципът на Монтескьо легитимира както властта като цяло, така и нейните отделни носители.. С помощта на този принцип се посочва фундаментът на отделните части на властта.
+  Въпросът обаче не е само в това как се формира властта, но и как ще действа, как ще изпълнява предназначението си вече формиранта власт. Разделението на властите е и компонент на легалността, защото се изпълнява като законова норма и защото е фактор за спазването на правовостта в обществото. То е едно от основанията за демократичната законова дейност на всички субекти на социалното управление.
Понятието легалност е историческо. Развитието му от негова първоначална форма до периода на буржоазните революции е голямо. Истинската, действителната, неформалната легалност води до началото си точно от този период. Съвременната държава, както и модерната правна и политическа теория възприемат точно тази смисъл на понятието легалност.
И легалността, и разделението на властите изразяват идеята за реда и за подчинеността на всички субекти на този ред. Те се съвместяват в правото. Разделението на властите осигурява осъществяването на правото, а легалността е приложение и спазване на най-висшата форма на правото. Легалността е непосредственото обективиране на принципа за разделението на властите посредством съблюдаването на юридическата форма. В общ демократичен и аксиологичен план легалността е по-широко понятие и от закоността, тя е връзката на формалната законност с принципите на демокрацията и правото, които не се съдържат само в писаните нормативни катове. Легалността изразява духа на демокрацията в условията на законнодействаща публичноправна среда.