9. Чистото учение за правото на Ханс Келзен

Творческият път на Ханс Келзен:

Когато говорим за нормативизма, ние го отъждествяваме с Ханс Келзен. Затова е необходимо да разгледаме творческия и житейски път на учения, оставил голяма диря в световното правно наследство.

Ханс Келзен е роден на 11октомври 1881г. в Прага, в еврейското семейство на Адолф и Августина.

Още в началното училище той започва да чете Шопенхауер и Кант, има подчертан интерес към философията и физиката. От практически съображения Келзен се записва да следва право във Виенския университет. През 1909г. излиза първата му книга. Младият Келзен се интересува преди всичко от въпросите на пранвата теория, и най-вече от тези на субективното право и правната норма. У него се формира убеждението, че следва обезателно да се отдели правната наука от етиката и социологията. През 1908г. Келзен получава стипендия и започва специализация в Хайделберг. През 1911г. публикува турда си ‘’ Главни проблеми на държавноправната наука ‘’. През 1913г. той публикува всеобхватната студия ,, За държавната неправда ‘’. Пак през същата 1913г. Келзен издава трактата ‘’ За науката на публичното право ‘’. През 1912г. Ханс Келзен започва да води семинар по правна теория в Юридическия факултет на Виенския университет. Именно той става отправна точка на прочутата Виенска правна школа. През 1919г. Келзен става редовен професор по държавно и административно право във Виенския университет. Същевременно той участва в изготвянето на окончателния вариант на новата конституция, която е прията през 1920г. Новият орган, който предвижда той, е конституционният съд- първият в Европа.

На въпроса какво конструира единството на много индивиди, които образуват държавна общност, Келзен не могъл да намери друг друг научнообоснован отговор, освен този, е това е специфична правна уредба, която създава тази общност, докато опитите да се обясни тази общност по социологически начин се провалят… Това, което обединява тези хора, които се начират австийци, не е нищо друго освен правния ред, еднакво валиден и общ за всички. Затова чистото учение за държавата може да се смята за специфична австрийска теория. Връхна точка на тези изследвания на Келзен бележи голмия му труд ,, Общо учение за държавата ‘’.

През 1939г. Келзен се установява в САЩ. Преди това за кракто преподава в университетите в Кьолн и Женева, където написва най-известния си труд ‘’ Чистото учение за правото ‘’ .

След войната се връша в Европа и става първият председател на Конституционния съд на Австрия.

Края на живота си Келзен прекарва отновов в Калифорния, в Бъркли, където умира на 19 април 1973г. на 92-годишна възраст.

Безспорно най-известното произведение на Ханс Келзен е ,, Чистото учение за правото ‘’.

В него той излага основните си възгледи за позитивността на правото, и най-вече за същността на правната норма. Чистото учение за правото всъщност теория за позитивното право.

Позитивността на правото според Келзен се състои едновременно в позитивността (положителността) на човешките постъпки и в действеността на правната норма- това, че е годна да предизика определени последици. Това учение отгоеаря на въпроса ,, какво е право ‘’, а не какво трябва да бъде. Келзен въвежда понятието ,, чисто ‘’ , като по този начин подчертава, че елиминира всички политически, иедологически, морални, метафизически и социални елементи при третирането на правото. Постулатът за ,,чистотата’’ означава, че се дисквалифицират всички неюридически начини за разглеждане на правото. Към последните спадат методите на етиката, психологията и политиката.

Познанието на правото е насочено към познанието за правните норми. Една норма е смисълът на съществуващо във времето и пространството волево действие (волеви акт).

Нормата служи като схема за тълкуване, че даден човек трябва да се държи по определен начин. Под думата ,,трябва’’ Келзем има предвид и разрешаването на определено поведение.

Спеифичното съществуване на нормата е нейната валидност. Тук Келзен открува и разликата между естественото и позитивното право – те се различават най- вече в принципа за валидност, който в позитивното право означава не съществуване на правна норма, а налагане на определено поведение, изискване на извършване на определено действие.

Келзен въвежда понятието ,, основна норма ‘’, която е основа на принудителния ред.

Съдържанието на позитивния правен ред е напълно независимо от основната норма, той не може да бъде изведен от нея. Според Келзен никой позитивен правен ред не може да бъде третиран като съответстващ на неговата основна норма и оттук и невалиден. За него ефективността е условие за валидността на нормите и затова от гледна точка на чистото учение само действащият принудителен ред може да бъде тълкуван като правен ред. По тази логика всеки принудителен ред с продължителна ефективност на своите норми можо да бъде възприет като обективно валиден правен ред.. примерът с бандата и пиратите.. Естествено е да зададен въпроса може ли в случая с бандата изобщо да говорим за правов ред. Според него когато на основата на действащия ред в бандата всеки друг принудителен ред е изключен, тогава този ред може да бъде възприет като правов ред, а конструираната чрез него общност – като държава.

Според Келзен техният вътрешен ред е правов ред. Ето в това се състои една от съществените разлики между нормативизма и естественоправната теория. При естественото право винаги има един критерий, общовалиден, независим от емпирията, който служи като база за преценка дали едно действие е правомерно, или не е. Очевидно, при позитивизма такъв критерий няма или, ако има, той е в кръга на ,,чистото’’ третирано на правото като принудителен ред, наложен от някаква сила, който е годен да предизвиква определени последици.

Ефективността, действеността, прилагането на правната норма, е условие за нейната валидност. Ако правните норми са неефективни и недействащи, тогава и правнаа наука няма да ги третира като такива. Чистото учение за правото предпоставя две условия за валидността на правните норми:

1.установяването на правов ред, който хората налагат в порецеса на законодателна процедура.
2.ефективността, действеността на правната норма.

От тази конструкция произлиза следното теоретично раз-съждение: държавата в юридически смисъл е самият правен ред, тъй като принудителният ред на държавата са точно онези принудителни действия, които правният ред установява при определни условия. Държавата като субект на държавните дела е персонификация на правния ред. Всяка държава е правен ред, но всеки правен ред не е държава. Следоватлено според възгледите на Келзен държавата е централизиран правен ред. Той отнася към другите два елемента на държавата – народа и територията, и правния ред като трети елемент. Народът на държавата се възприема като персонална сфера на влияние, а държавната власт- като влияние на правния ред.

Самият правен ред според възгледите на Келзен има стъпаловиден строеж и този факт е обяснен логически издръжливо в Чистото учение за правото. Интерпретацията е интелектуален модел, който принуждава процеса на създаване на правото в неговото развитие от по-високо към по-ниско стъпало. Законодателството е творение на конституцията, съдебното решение е интерпретация на закона, а прилагането на правото е интерпретация на индивидуалната норма на съдебен акт или акт на управлението.

Тези изводи на Келзен били критикувани като проява на етатистко-волунтаристки и буржозно-позитивистки възгледи.

Като се подчертава функцията на съда само и единствено да правораздава, се набляга и на обстоятелството, че тази функция, която по важност не отстъпва от другите две функции в държавата, може да се съществи само и единствено при условие, че съдът, като разглежда даден казус, има възможснот да създаде такава нова правна норма, когато да го уреди. Още повече съдът действа в рамките на общия модел, който му е зададен от друга правна норма. В този смисъл заключенията на Келзен са логически правилни и издържани както в духа на чистия нормативизъм, така и от гледна точка на съдържателните елементи на правната система.

Келзен отъждествява държавата с правния ред и оттук лесно стига до крайния възглед за общия произход на държавата и правото. Следователно за Келзен няма никакво съмнение, че, ако няма държава, не може да има действеност, т.е. ефективност на правото.

Собственият живот на позитивното право води началото си при Кезлен от така нар. основна норма. При Кант това са идеите на разума. Идеита на разума и основната норма са структуроопределящо съответно в естественото право и в юридическия позитивизъм. Но основната норма не принадлежи към позитивноправните норми. ,,Тъй като тя не е създадена в правна процедура, тя не важи като позитивна норма, не е постановена, а предпостановена.

Поради тази причина учените теоретици би следвало да се въздържат от всякакво по-нататъшно обяснение на основната норма. За Келзен тя е само една ,, опознавателно- теоретична хипотеза.

Оттук започват и съшествените разлики между философията на правото и юридическия позитивизъм. За Келзен философията на правото отговаря на въпроса какво трябва да е правото, или по-точно какво би следвало да е истинското, правилното, справе-дливото право. Докато за юриста позитивист не съществува подобна опастност- да стигне до различни резултати относно дефиницията за правото. По тази причина чистото учение се въздържа от всякакво обяснение на това, какво е справедливост.

За него е важно какво е правото, а не какво трябва да бъде. То задава въпроса за истинското и възможното право, а не за правилното право.