68. Санкция. Видове юридическа санкция

 

Юридическата санкция заема основно място в системата на охранителни мерки, гарантиращи общозадължителния характер на правните норми. Юридическите санкции са онзи вид охранителни мерки, които имат еднакво значение за защита на правните норми от нарушаване, независимо от тяхната отраслова принадлежност. В този смисъл те имат универсално значение за правото.

Характерното за юридическата санкция е, че тя е съставка на правната норма. Юридическата санкция съдържа в себе си онези правни последици, чрез които се постига охрана на правните норми, а по този начин и на съответните обществени отношения и други ценностни явления.

Терминът „санкция се употребява в смисъл на индивидуален акт на одобрение от страна на държавен орган. Освен това, под „санкция” се разбира и конкретно реализираната санкционна последица спрямо определен правонарушител.

Реализацията на санкцията е преди всичко въпрос на юридическата отговорност.

  1. Един от основните признаци на юридическата санкция е този, че тя е съставка на правната норма. Санкцията е предвидена в правната норма, съдържаща се в нея. Като такава тя се намира в определена връзка с другите части на правната норма – хипотезата и диспозицията.

Изхождайки от логическия факт, че всяка част е обусловена от цялото си и, обратно, всяко цяло е обслужвано от частите си, можем да заключим, че на санкцията са присъщи всички основни белези на правната норма. Така например, санкцията също е общо правило за поведение. Санкцията винаги посочва субективни права и правни задължения и с това също предписва определено поведение. Санкцията е общо правило за поведение, защото е адресирано към индивидуално неопределен кръг от субекти на правото. На второ място, юридическата санкция е установена и санкционирана от държавата.

Санкцията участва в регулирането на обществените отношения, като определят правата и задълженията на субектите на правото. Юридическата санкция се проявява в качеството на право и задължения за субектите на правото.

Юридическата санкция има общозадължителен характер, която се изразява в това, че всички нейни адресати са длъжни да се съобразяват с изразеното в нея общо правило за поведение, независимо от тяхното субективно отношение към него.

Общозадължителният характер на юридическата санкция е обезпечен от принудителната сила на държавата. Този й характер се изразява в това, че предвидената в правната норма санкция е задължителна за тези, които следва да я прилагат.

Някои автори, социолози, Роско Понд, Юген Ехрлих, Ханс Келзен, смятат, че съдията не е длъжен да се съобразява със съдържанието на правната норма от позитивното право.

Според тях тогава, когато съдията не се съобразява с посочената в правната норма санкция, той твори право.

Всяка юридическа санкция от нашето право приема езикова, писмена форма на изразяване, благодарение на нея, тя се материализира, получава външен израз. Същевременно за нейното изразява се използва и логическата форма – формите и средствата на логиката.

В санкцията, макар по косвен начин, се отразяват определени обществени отношения или страни от тях. За положителните обществени отношения санкцията подсигурява защита, а за отрицателните цели ограничаване.

Като изтъкнем, че санкцията се съдържа в правната норма, че е нейна съставка, показваме, че всички нейни основни характерни белези се отнасят и до санкцията.

Следователно санкцията не е атрибут на всяка прана норма, т.е. неотнимаем признак на правната норма, без който последната не може да съществува.

Санкцията е неразделима част, неотнимаем елемент на правната норма, т.е. в смисъл, че няма правна норма без санкция, че правната норма без санкция престава да е правна норма.

Други автори, като отъждествяват юридическата санкция с юридическата отговорност в гражданското право, разглеждат санкцията като произтичащите за правонарушителя от факта на извършеното от него правонарушение, отрицателни последствия.

Да определяме санкцията като произтичащи за правонарушителя отрицателни или неблагоприятни последствия означава да не разкриваме един неин съществен признак, а именно, че тя съставка на правната норма. Това означава да разглеждаме санкцията само в кинетично състояние, в действие, функционално. Преди да може да се прояви в кинетично, функционално състояние, юридическата санкция трябва да съществува с друга същност, която е определяща по отношение на втората, а именно да е предвидена в правната норма, да се съдържа в нея като едно общо правило.

И така, първият основен признак на санкцията ни разкрива нейното място в системата на правото. Той ни показва, че мястото на санкцията е правната норма.

2) Вторият основен признак на юридическата санкция е, че в нея се съдържат правни последици. Той е признакът, в който е изразена спецификацията на санкцията, разликата й по съдържание от другите части на правната последица – хипотезата и диспозицията. ? под въпрос.

Определящо в съдържанието на санкцията е това, че то има характер на правна последица, в смисъл, че е предвидено в правната норма следствие за евентуално неспазване на диспозицията. Този му характер определя същността на нейното богато и разнообразно вътрешно съдържание. Някои автори определят характера на правните последици, които се съдържат в юридическата санкция като неблагоприятни юридически последици към правонарушителя и благоприятни към този, чиито права са нарушени.

Като кажем, че санкциите съдържат неблагоприятни юридически последици, имаме предвид не косвените неблагоприятни последици, а преките, т.е. неблагоприятните юридически последици, които се съдържат в самата санкция.

Много автори виждат същността на санкцията в това, че тя е посочената в правната норма мярка на държавна принуда. За гражданскоправните санкции обаче, законодателят е предвидил възможност да настъпват от самия факт на правонарушението и да могат да се осъществяват доброволно без прилагането на държавна принуда.

Според В.Ганев санкцията от правно гледище не е нищо друго освен нова група правни последици, прикрепени към неправомерни юридически действия, т.е. към неизпълнени първоначални правни последици. Новите правни последици – санкциите – се заключават или в превръщането на старите правоотношения в нови със съдържание еднозначно със съдържанието на старите (обезщетение), или в принудителното изпълнение на старите правни последици, или най-после в принудителното налагана на възмездия и наказания.

И така, както видяхме, че не можем да разкрием по-нататък същността на съдържащите се в санкцията правни последици, като ги определим като неблагоприятни, нито като ги разглеждаме като благоприятни такива или като посочим, че са мерки на държавна принуда.

Това поазква, че най-дълбоката същност на съдържанието на санкцията е тази, че то има характер на правни последици.

3)Третият основен признак на юридическата санкция се изразява в това, че тя е предназначена да се реализира при правонарушение спрямо правонарушителя.

Тази характеристика на юридическата санкция показва кога могат да настъпят предвидените в правната санкция правни последици, а именно при правонарушение. Така се разкрива една от качествените особености на санкцията за разлика от хипотезата и диспозицията на правната норма, че тя е предназначена да се реализира при правонарушение. Характерното за санкцията е именно това, че в нея се съдържат правни последици, които произтичат само при правонарушение и са насочени спрямо правонарушителя.

Освен това третия признак на юридическата санкция показва насочеността на санкцията. Санкцията е насочена спрямо евентуалния правонарушител, което дава своето отражение върху нейната качествена характеристика. Някои гражданскоправни санкции обаче са насочени и спрямо лицето, дало имота си в обезпечение като ипотека или залог срещу взети в заем пари от друго лице и т.н.

В много случаи, разбира се, тя е свързана пряко и с евентуалния непосредствено засегнат от правонарушението субект на правото. Тази връзка обаче е второстепенна, тя е функция на първата.

На основата на анализираните признаци на санкцията можем да дадем определени за нея, като съставка на правната норма, в която се съдържат правни последици, предназначени да се реализират при правонарушение спрямо правонарушителя.

 

Видове юридически санкции

 – критерии за разделянето на юридическите санкции на основни видове:

Санкциите от правната система съставляват определено единство. В същото време това единство не само че не изключва, а предполага вътрешната разделеност на юридическите санкции.

Някои автори разделят санкциите на видове по тяхното съдържание (пълни и непълни), по степента на тяхната определеност (абсолютно определени, относително определени, алтернативни и кумулативни), по начина на формулирането им (преки и препращащи).

Други автори правят това на основата на два признака, първо, по характера на установените мерки на въздействие спрямо правонарушителите и органите, които налагат тези мерки за въздействие, (наказателноправни, административноправни, дисциплинарни и гражданскоправни санкции) и, второ, по степента на тяхната определелност (определени и относително определени).

Други автори, без да отричат по принцип останалите класификации, смятат, че основната класификация на санкциите трябва да се извършва на базата на начина, по който мерките, предвидени в санкциите, служат за защита на правопорядъка, на начина, по който те обезпечават изпълнението на юридическите задължения. Чрез този класифициращ признак те разделят санкциите на два основни вида, а именно правовъзстановителни и наказателни.

Тази разделеност на санкцитие на два вида има основно значение при общотеоретичното изследване на въпроса за видовете санкции в този смисъл, че дава възможност да се разкрият общите характерни белези на единия и на другия вид санкции, което отделните отраслови науки не могат да направят поради ограничения си предмет.

Разделението на санкциите на два основни вида не се противопоставя на разделянето им на накзаетелноправни, административноправни, дисциплинарни и гражданскоправни. Нещо повече, трябва да признаем, че второто има по-голямо значение за отрасловите науки и най-вече за наказателното право, административното право, трудовото право и гражданското прави.

За общата теория на правото обаче първото има по-голямо значение.

– характеристика на наказателните юридически санкции: санкционните последици, които изпълват съдържанието на накзателнтие санкции, имат неблагоприятни юридически последици. Този белег – неблагоприятността на юридическите последици – е специфичен белег, отнасящ се изключително до този вид санкции.

Неблагоприятността на едни наказателни санкции се изразява в това, че в тях се съдържа възможността за лишаване на евентуалния правонарушител от определени лични права или блага, на които имат право всички субекти на правото.

Неблагоприятността на юридическите последици на други наказателни санкции се изразява в това, че в тях е предвиедена възможността за лишаване на евентуалния правонарушител от пределни материални блага.

Неблагоприятният юридически характер на този вид санкции определя по-нататък това, че те са предназначени да се приложат за самото правонарушение, за самото противоправно действие или бездействие. Те се налагат и тогава, когато причинената щета е възстановена.

В същтоо време чрез този вид санкции не се постигат и правовъзстановителни резултати.

Чрез тях например не се постига обезщетяването на този, на когото евентуално е причинена щета с правонарушението. Ето защо в тези случаи този вид санкции не само че не изключва, а предполагат налаането на санкции от другия вид – правовъзстановителните.

В този смисъл колко и неблагоприятен да е характерът на тези санкции, бихме могли да кажем, че осъществяваната от тях санкционна защита на правните норми е непълноценна, защото са предвидени за самото правонарушение и не могат да доведат до неговото заличаване, до резултат, като че ли не е било извършено правонарушение, което постигат правовъзстановителните санкции.

Този въпрос има и друга страна. Наказателните санкции се предвиждат там, където не е достатъчно предвиждането на правовъзстановителната санкция. До тях се прибягва по обективна необходимост. При регулирането на определени обществени отношения без предвиждането на санкции от този вид не може да се постигне ефикасност.

От неблагоприятния характер на предвидените в този вид санкции последици, от техния наказателен характер произтича и единствената възможност те да бъдат прилагани спрямо евентуалния правонарушител само от компетентни държавни органи по правнорегламентирана процедура. В този смисъл санкциите от наказателен характер са предвидени в правната норма мярка на държавна принуда. Разбира се държавата може да реализира и санкции от правовъстановителен характер, но същността на тяхното съдържание не е такава, че да придава на самите тях характер на мерки на държавна принуда.

От неблагоприятния характер на предвидените в наказателните санкции правни последици, от задачите, които те имат да изпълняват, произтича особеният начин на тяхната определеност по вид и размер в правните норми. При наказателните санкции решаваща роля играе правонарушението и на базата на него по правноустановения начин се определя конкретната по вид и размер санкция.

Наказателните санкции са насочени спрямо отделните лица – правонарушители.

Личният характер на наказателните юридически санкции се изразява в две насоки. Първо, те са насочени спрямо евентуалния правонарушител изключително спрямо него. Разбира се, това положение не може да се абсолютизира. Евентуалното налагане на наказателна санкция не може да не се отрази в една или друга форма, в една или друга степен върху близките на правонарушителя. Следователно наказателният характер на този вид санкция и личният им характер се намират в известно диалектическо противоречие – пример с конфискация. Освен това тук става дума за лична насоченост на този вид санкции в юридически смисъл. Второ, личният характер на този вид санкции се изразява в това, че те са предназначени да се реализират конкретно изключително спрямо физически лица.

При административнонаказателните санкции по-нашата правна система съществува възможността в отделни, макар и изолирани случаи да бъдат налагани те и на юридически лица – имуществени санкции. Обаче това е изключение. Принципната разпоредна на чл.24 от Закона за административните нарушения и наказания гласи, че „административнонаказателната отговорност е лична. За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени”.

Характерно за наказателните санкции е, че последиците, които се съдържат в тях, имат първичен характер, че са първични правни последици, за разлика от правовъзстановителните, в които се съдържат вторични правни последици. При наказателната санкционна защита на правните норми липсва юридически факт, който да поражда конкретно правоотношение, определени права и задължения, та едва след неизпълнението им, което представлява втори юридически факт, да следват санкционните последици. Тук трябва да се има предвид, че първични правни последици имат и някои предвидените в правните норми правовъзстановителни санкции. Такъв характер има например санкцията на задължението да се поправят вредите, които имат извъндоговорен произход (т.нар. деликатна отговорност).

В рамките на наказателния вид санкции наблюдаваме движение, което се изразява не само в промените на размера на някои санкции, но и в преминаването от един към друг вид санкции в рамките на по-общия вид.

В рамките на юридическите санкции от показателен характер наблюдаваме вътрешна разделеност. Тази вътрешна разделеност се изразява в групирането на тези санкции в три основни групи. Това са групите на наказателноправните, административноправните и дисциплинарните санкции. Тяхната разделеност е обусловена преди всичко от отрасловата принадлежност на правните норми, в които се съдържат те. Едни от тях се съдържат в наказателноправните норми, други в административно правните и трети в трудовоправните норми.

Що се отнася до характера на съдържащите се в санкциите мерки за въздейства, то той, както вече посочихме, служи като критерий за разделянето на санкциите на два основни вида – наказателни и правовъзстановителни.

Наказателноправните наказателни санкции се съдържат в наказателноправните норми. В правните норми от специалната част на Наказателния кодекс са посочени съставите на престъпленията. Предвидените в тези норми санкции по този начин са предназначени да изпълняват функции, свързани с борбата против престъпленията. От тук произтича относително най-голямата тежест на този вид санкции. Тази тежест се изразява не само в самия характер на съответното наказание, но и в други неща, като например последиците на съдимостта, с които е свързано, и с нуждата от предвиждането на специализиран орган – съд, който да е единствено компетентен да налага този вид санкции.

Административноправните наказателни санкции се съдържат в административноправните норми. Оттук произтича тяхното предназначение да служат за борбата против административните нарушения и да се налагат от административните органи.

Административните нарушения за разлика от престъпленията не са общественоопасни, макар че са общественовредни. Оттук произтича относително по-ниската тежест на този вид санкции в сравнение с наказателно-правните. По това, че този вид санкции не са свързани с нарушаването на трудови задължения по конкретно трудово правоотношение, те се отличават от дисциплинарните санкции.

Дисциплинарните наказателни санкции също имат специфични особености. От това, че се съдържат в трудовоправните норми, произтича тази тяхна особеност, че те са свързани с конкретно трудовоправно правтоотношение. Ето защо те се прилагат по принцип от администрацията на предприятието, учреждението или организацията, където работи работникът или служителят, или от висшестоящия орган.

  • Характеристика на правовъзстановителните юридически санкции:

правовъзсановителният вид санкции се отличава от наказателните главно по характера на съдържащите се в тях последици. Последиците, които се съдържат в

правовъзстановителните санкции, нямат показателен характер. Последиците, предвидени в правовъзстановителните санкции, имат, най-общо изразено, правовъзстановителен характер. Този им характер се изразява в това, че чрез предвидените в тях последици се изглажда, възстановява причиненото с правонарушението.

Съдържащите се в тях последици са компенсационни, обезвреждащи, удовлетворяващи законните интереси на страната, понесла щета. Ето защо много от този вид санкции нямат юридически неблагоприятен характер. Съдържанието на много от тях е такова, че се постига реалното изпълнени на първоначално поетото юридическо задължение.

От правовъзстаовителния характер на този вид санкции произтича и обстоятелството, че много от тях представляват вторични правни последици. Те са предназначени да настъпят в резултат на неизпълнението на първоначалните правни задължения и настъпват винаги само след тяхното неизпълнение. Но все пак този белег не е всеобщ.

Характерно за санкциите, които осигуряват санкционната защита на правните норми, регулиращи договорните отношения, е, че те са насочени спрямо неизправната страна при едни равнопоставени субекти. Следователно правните норми, които регулират договорните отношения, имат диспозитивен характер, т.е. те дават възможност на страните да налагат в договорите своята воля, различна от тази, която се съдържа в правните норми, но непротиворечаща й, което се отнася не само до диспозициите на правните норми, но и до санкциите.

Характерна за някои правовъзстановителни санкции е възможността те да се реализират доброволно, без намесата на държавата. Освен това те на са строго лични и се отнасят и спрямо юридическите лица.

Характерно за правовъзстановителните санкции е също така, че те по принцип се съчетават една с друга. Различните видове правовъзстановителни санкции най-често са така предвидени, че да могат да се реализират едновременно.

Всъщност правовъзстановителните санкции се свеждат до гражданскоправните санкции.

Само регулираните от гражданскоправните норми обществени отношения имат такъв характер, че в тях могат да се съдържат този вид санкции – право да се иска изпълнение, задължението за обезщетение, неустойка – наказание, правовъзстоновителност.

Накрая ще отбележим, че гражданскоправните санкции служат за защита на правните норми от различни отрасли на правната ни система, а не само на гражданскоправните. Това се осъществява не само във връзка с деликтната отговорност. Финансовоправната отговорност и материалната отговорност на работниците и служителите по Кодекса на труда всъщност е на базата на граждаско-правните санкции.

– характеристика на основните видове санкции, разделени по други критерии:

1)по степента на определеност те биват – абсолютно определени и относително определени.

Абсолютно определените са точно фиксирани в съответната правна норма по вид и размер. Относително определени са определени количествено с долна и горна граница.

2)според начина на предвиждането им в този случай санкциите се делят на алтернативно и кумулативно посочени. При алтернативното се прилага една от посочените санкции. При кумулативното посочване се прилагат всички заедно.

3)преки и препращащи. Преките санкции се съдържат в съответната правна норма, а препращащите само препращат към санкцията, посочена в друга правна норма.

4)пълни и непълни. Пълните са тези, които предвиждат прилагането на принудителни мерки. Непълните са свързани с прилагане на мярка на държавна принуда спрямо правонарушителя и се състоят в това, че за него не настъпват желаните правни последици.