64. Вина. Форми на вината

 

Вината обхваща субективната страна на правонарушението.

Най-общо казано, вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние.

Тя има интелектуална и волева страна. Интелектуалната страна се изразява в оценката, която дава деецът за своето неправомерно поведение, в съзнаването или несъзнаването на това поведение. Волевата страна се изразява в неговото волево поведение по време на противоправното деяние – в това, какво е участието на волята му при осъществяване на правонарушението.

За да бъде едно лице признато за виновно, то трябва да е вменяемо и навършило определена възраст, тоест трябва да притежава качеството деликтоспособност.

Съществуват две становища относно вменяемостта и нейното отношение към вината. Според първото схващане вменяемостта не е елемент на вината, а нейната предпоставка. Според второто мнение вменяемостта е елемент на вината. Според Ганев вменяемостта се заключва в съвкупността на всички ония преживявания, при наличността на които ние свързваме извършеното деяние с неговия извършител и му го приписваме като негово съзнателно неправомерно юридическо действие.

+ Вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.

– Умисълът от своя страна бива пряк и евентуален.

При прекия умисъл (dolus directus) деецът съзнавал общественовредния характер на своето поведение, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат и е искал неговото настъпване.

При евентуалния умисъл (dolus eventualis) деецът е съзнавал общественовредния характер на своето поведение, както и е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но не е желал този резултат, но го е допуснал, т.е. съгласил се е с него. С други думи при евентуалния умисъл деецът не е направил нищо, за да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

– Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.

Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.

При самонадеяността (съзнаваната непредпазливост) деецът е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е мислел, че ще го предотврати, с други думи той се е надявал, че ще предотврати противоправния резултат. Следователно при самонадеяността е налице надценяване на собствените възможности от страна на дееца.

Обикновено в съдебната практика най-трудно се доказва разликата между евентуалния умисъл и самонадеяността.