62. Понятие за правонарушение

 

Правонарушението е юридически факт, който се състои в действие или бездействие от страна на субекта на правото, което е противнопранво – закононарушение. От тази гледна точка то спада към неправомерните юридически факти, а от гледна точка на участието на човешката воля то е юридическо действие.

Според Венелин Ганев юридическите действия са правомерни или неправомерни поради тяхната съобразност или несъобразност с диспозицията на определени правни норми.

Следователно като юридически факт правонарушението поражда определени правни последици.

Тези правни последици са именно търсенето и налагането на юридическа отговорност.

Според проф. Венелин Ганев неправомерните юридически действия са не само противонормени, но в същото време и неизпълнени правни последици. Едно действие е противонормено тогава, когато чрез него не се извършват действия, които като правни последици са предписани от правната норма, или се извършват други действия, към противоположни на предписаните от правната норма.

Следователно неправомерните юридически действия, т.е. правонарушениято са вторични, зависими от юридическите факти.

 Видове правонарушения:

  • административни правонарушения се санкционират чрез нормите на административното право (Закона за административните нарушения, Административнопроцесуален кодекс).
  • гражданскоправни нарушения (гражданскоправни деликти) – биват два вида – нарушения на договорни задължения; нарушения, когато липсват договорни задължения – обща норма на чл.40 на закона за облигациите – всеки е длъжен да възстанови щетите, които понесъл;
  • трудовоправни нарушения: трудовия кодекс
  • наказателноправни правонарушения – престъпление -> наказателно противоправно деяние, закононарушение от общественоопасен характер -> материални норми, наказателно противонормно поведение, престъплението има най-голяма степен на обществена опасност.

простъпки – административни, граждански, трудови
престъпления – наказателна

Когато има правонарушение, но няма вина, има правна аномалия.