61. Методи на тълкуване

 

Методи на тълкуване са начините, средствата, способите, които използва тълкувателят,  за да стигне до истинския смисъл и съдържание на юридическия акт. При въпроса за методите се изяснява въпросът как се тълкува – начинът на тълкуване.

Методите на тълкуване се изработват от правната наука, а не от позитивното право. Затова много автори поддържат, че юридическото тълкуване е колкото наука, толкова и изкуство.

Способите на тълкуване са свързани освен с правната наука и с юридическата техника.

А самата юридическа техника е съвкупност от практически правила при нормирането и нормоприлагането. Тя се свързва главно с формата на правото.

Приема се, че тълкувателният способ се състои от определен брой правила (похвати), които притежават определена степен на еднородност. Следователно всеки метод съдържа в себе си известно количество похвати, които се разполагат по определен начин и се съгласуват помежду си.

Основни и особени – буквално, разширително, стеснително.

Известни са пет основни метода на тълкуване – езиков, логически, системен, исторически и функционален. Не е задължително всеки от способите да се прилага заедно с останалите. Всеки един от методите може да се приложи самостоятелно и независимо от останалите, но е възможно и да се комбинира с други способи.

При езиковия способ се използват правилата на езика. Те са три вида – синтактични, семантични и прагматични. Синтактичните правила използват връзките между отделните думи в изречението. Те са свързани със значението на думите и изразите. Езиковото тълкуване има значение и когато е заимствано чуждото законодателство – тогава се използват и правилата на превода, за да се разбере точният смисъл на думите и изразите.

При логическо тълкуване се изследват логическите връзки в юридическия акт. Всяка правна норма представлява логически извод, която следва да се изясни от тълкувателя. Логическият способ за тълкуване цели да установи деонтичния статут на неясното правно предписание, поради което използва закономерностите на деонтичната логика като свои правила. При логическото тълкуване се търсят основанието на закона, на юридическия акт. До основанието на закона се стига по пътя на умозаключението, като се тръгне от конкретната правна норма и се върви по обратния път към принципа като нейна логическа предпоставка.

При системното тълкуване на анализ е подложен системата на законодателството. Това тълкуване изследва връзките между правните мори, юридическите актове и правните институти. При него се изследват и принципите на правото, те също служат като аргумент при разкриване на смисъла на юридическия акт. Всички правни принципи имат метафизическа същност – те показват каква трябва да бъде правната действителност.

При историческия метод на тълкуване се изследват историческите обстоятелства, при които е създаден актът. Имат се предвид чисто историко-политически обстоятелства. Този метод изследва и т.нар. субективни фактори – мотивите и целите на законодателя.

Функционалният метод изследва и обхваща фактори, които съпътстват актуалното действие на правните предписания, а именно политиката и морала. Политиката се разбира и като правоприложна политика, а моралът е нормативна система, която оказва влияние върху правото.

Има и особени методи за тълкуване, които изследват обема и съдържанието на правните норми.

Според този критерий са налице три вида метода на тълкуване – буквално, разширително и стеснително.

Буквалното тълкуване довежда тълкувателя до извод относно действителния обем на правната норма. Буквалното тълкуване се основава на езиковия смисъл, вложен в съдържанието на правната норма.

При разширителното тълкуване духът на законите по-широк от буквата на закона. При него фактически се разкрива пълният смисъл на законодателя, който той е вложил при създаването на правната норма.

Стеснителното тълкуване е обраното на разширителното. При него буквата на закона има по-голям обем от духа на закона. Със стеснителното тълкуване се стеснява обемът на правната норма само до строго приложими случаи.