60. Видове тълкуване

 

Подразделянето на видове тълкуване се извършва според два основни критерия – според субекта на тълкуване и според предмета на тълкуване, т.е. според това, кой извършва тълкуването, и според това, какво се тълкува конкретно.

Съобразно със субекта на тълкуването имаме два основни вида – официално и неофициално (научно).

Официалното тълкуване се извършва от съответни компетентни държавни органи има задължителна юридическа сила Официалното тълкуване също бива различни видове – автентично, легално, административно, съдебно.

Автентично е това тълкуване, което се извършва от този орган, който е приел юридическия акт.

Примерно парламентът. По този начин нормотворецът и тълкувателят се съсредоточават в един и същ субект. Целта му е да се внесе яснота по прилагането на закона. Това се извършва с последващ нарочен закон. Тълкувателният акт изяснява истинския смисъл на тълкуваната правна норма, но е по- правилно да се каже, че всъщност се създава нова правна норма, защото тя, както и останалите правни норми, поражда определени правни последици. Така че тълкувателната правна норма носи всички правни белези на правната норма изобщо и фактически тази правна норма става меродавна за правните субекти.

Легално (законово) е тълкуването, извършвано от орган, който по закон има право да извършва тълкуване на правни норми. Много честно легалното тълкуване се покрива с автентичното. Например правото на НС да тълкува законите е и автентично, и легално. Но при друга хипотеза легалното тълкуване е съвсем различно от автентичното. Примерно КС има правомощие да тълкува Конституцията. Обаче тълкуването, което извършва КС, няма за цел създаване на нови правни норми, а има за цел да разясни съдържанието, смисъла на други норми, създадени от парламента.

Административно тълкуване се извършва от органите на изпълнителната власт. То бива два вида – обичайното постоянно тълкуване; и друго, което се извършва, за да се обобщи праворпиложната практика на ИВ. В единия случай говорим за конкретно тълкуване, а във втория – за общо тълкуване.

При общото тълкуване се цели обобщаването на типичните случаи с оглед на правилното и точно прилагане от изпълнителните органи на даден юридически акт.

По същия начин стои въпросът и със съдебното тълкуване. И то бива два вида – конкретно и общо (обобщаващо). Всяко конкретно прилагане на закона се извършва на базата на тълкуване. От по-друг характер е тълкуването, с което се цели уеднаквяване на практиката на съдилищата. В този случай Върховният съд издава тълкувателни решения. С тях се дават указания по какъв начин следва да бъдат тълкувани отделните разпоредби на закона.

Неофициалното (научно) тълкуване се извършва от отделни учени или видни юристи. То не е задължително, но като форма на високоинтелектуална дейност може да послужи като за пример при решаването на дадени случаи.

 

 

 

Според предмета на тълкуването различаване тълкуване на нормативните актове, на международните договори, на договорите в гражданското право и на съдебните актове.

При тълкуване на нормативните актове се застъпват две теории – динамична и статична. Според динамичните теории законът трябва да бъде опознаван такъв, какъвто е в момента на прилагането

 

му, а според статичните – такъв, какъвто е бил по времето на създаването му. Тълкуването на нормативните актове засяга най-важните юридически актове – тези с най-висша юридическа сила (конституция, закон).

При тълкуване на международни договори особеното е това, че неясното правно предписание трябва да бъде разглеждано в рамките на системата на международното, а не на вътрешното право.

Този вид тълкуване има цел да установи смисъла, който са вложили страните при съставянето на международния договор, а страна по такъв договор са отделни държави или международни организации.

При тълкуването на договорите в гражданското право се взима предвид обстоятелството, че тези договори обвързват и трети лица. По своята същност договорите в гражданското право са актове на

индивидуално проявление на автономна воля на частноправните субекти и в този смисъл от значение е да се разкрие волята на частноправния субект.

Тълкуването на съдебните актове има цел да установи смисъла, вложен от съда при

постановяването на този акт. На тълкуване подлежат всички съдебни актове – и тези, които по хода на делото (определения) и тези, с които се решава делото (решение или присъда).