6. Философия на правото

Историята на правото и правната наука е изпълненеа с противопоставяне между двете главни направления – философията на правото и правния позитивизъм. Между философите на правото и позитивистите още се водят спорове кое право, кой метод и кой подход е валиден при изясняване на правната действителност.

Най-напред следва да се изясни какво се разбира под двете понятия. Философията на правото и правният позитивизъм са:

-две направления в правната наука;

-два подхода при изучаваненто на правната действителност;

-две правни школи, исторически развили се през вековете;

-два начина на правно мислене;

-два отделни научни метода, с които си служи правната наука.

Следователно философията на правото и правният позитивизъм не са свързани само с правната наука, с правните принципи, но и с практическите подходи и конкретните методи, които се използват за по-правилното и обстойно разкриване на многообразието и богатството на правото като наука, факт, действителност и метод.

Основа на философията на правото е естественото право. Естественото право се разбирали като правото, което има своето начало в човешката природа, или по-точно в разумната природа на човека, което е вечно и неизменно и независимо от всякакво човешко позитивно установяване. Общото в естественото право се състои в извеждането на ненакърними и постоянни философски положения. Оттук и философията на правото се опира не на опита, на емпричичното познание, а на непреходното, вечното.

Философията на правото приема, че в основата на правото лежат метафизически сили.

Според правната философия има неща, които са независими от всички държавни разпореждания. Нещо повече – държавата е длъжна да спазва и зачита тези основополагащи положения и да не пречи на тяхното реализиране в ежедневните практически юридически действия.

Правната философия приема, че при всички случаи е налице основание за правото, независимо дали това ще е разумът, свободата, моралът или справедливостта. Когато тя е свързана с разумното начало, тогава се говори за рационализъм в изучаването на правото.

В тази връзка голямя е заслугата на Кант за въвеждането на основните понятия при интерпретирането на рационализма в правната философия. Философията на правото поддържа още, че естественото право е база за развитието на цялото право.

Естественото право е системата, върху която се изгражда учението за правото от философски, от метафизически позиции, независими от емпирическите обстоятелства. От тази гледна точка се изгражда и философскоправният метод при интерпретация на правната действителност.

Той се характеризира със своята рационалност и метафизичност. Този метод поддържа, че измененията в правото засягат главно неговата форма, но не и неговото съдържание, което трябва да носи постоянни компоненти – свобода, справедливост, хуманизъм, разумност.

Разликата между философия на правото и естественото право е тази, че едното е наука, метод, начин за мислене, а другото е система, която служи за основа на научната интерпретация. Като наука правната философия разглежда по-общите въпроси на правната действителност и дава базата за правната наука като цяло. Тя не е обвързана с отделните правни дисциплини, а спомага за тяхното правилно третиране и усъвършенстване чрез своя хуманистичен и метафизичен подход. У нас поддръжник на правната философия е проф. Цеко Торбов.

Философията на правото отразява историческото развитие на естественото право в рамките на общата теория на правото. Ако философията на правото е наука, подход, начин на мислене, то естественото право е системата, която служи за основа на научната интерпретация.

Философията на правото е правна школа, разила се през вековете и обособила се като начин на мислене през 18-ти век. Въз основа на естественото право правната философия обособява метафизичен, идеален критерий за правото, чрез който то получава своята легитимност и оправданост.

В основата на философията на правото естественото право преминава през различни етапи, най общо те могат да се класифицират по следния начин: митологично, религозно, морално и рационално естествено право.

Класическо естествено право – Хуго Гроций, Хобс, Пуфендорф и Томазий.

Рационалното естесвено право, което се счита от Имануел Кант насам, също има своя вътрешна хронология. Тъй като естетсвеното право е познавателна система на юри- дическото мислене, философският подход привлича много и различни допълнителни критерии в обяснението на правото като легитимираща формула на правния ред.

Всички критерии обаче, които привлича естественото право, имат за цел да легитимират и универсализират правния ред. Обяснението на философията на правото е насочено към правилността, а не към задължи-телността на правото. Критерият на философията на правото до И.Кант се намира извън човека. Той е зададен и независи от него. Философията на правото търси духа и правната идея във всяка позитивно установена форма. Учението на И. Кант става основа за рационализирането и хуманизирането на естественото право.

Критическият метод на Кант прави тази плодотворна крачка в правното познание, която извежда правни феномен от застиналото априорно мислене и го обвързва с разумната природа на човека. Кант не само открива и декларира критическия метод. Той определя основанието за правото чрез всеобщия закон на свободата. Традиционно философията на правото разглежда въпросите на същност на правното основание, етапапи в основанието на правото, същност на принципите принципи, правните принципи, ценностна система на правните система, легитимираща формула на правния ред. Традиционно се разлежда и въпроса за справедливостта в правоо. Благодарение на критическия метод на Кант ест-ественото право се превръща в право на човешкия разум.

У нас Цеко Торбов е последовател на Кант.

Той е не само ученик на Кант, а и основоположник на философията на право в България. Чрез критическият метод на Кант, който Цеко Торбов прилага стриктно, правото се освобождава от своя формализъм. Като ученик на Кант и Нелсън Цеко Торбов стига до извода да конкретизира въпроса за правното основание. Според българският кантианец основанието за правото не се състои в опита или чувстовото за истина. То се изразява в справеливостта, но разбирана като лично равенство. Чрез въпроса за правното основание Цеко Торбов търси хуманен, но не само етичен, а рационален критерий за правото.

Ханс Келзен макар и представител на правния нормативизъм също търси обяснението на правото чрез неговата рационална задължителност. Ханс Келзен приема формалната идея за мира като валидираща формула на правния ред. В своите изследвания Ханс Келзен поне декларира, че следва критическия метод на Кант. Това пояснява значението на критическия метод на Кант в рамките на цялото правопознание. Дж. Делвекио, представител на философското направление идеализъм, също определя спрведливостта чрез равенството. Правилното определяне на всеобщия закон на правото задава и отношението на естественото право към позитивното право. Философията на правото приема, че във всички случаи има основание на правото, което е извън човека. То е зададено и определя всяко позитивно установяване на формите на правото.

Недостатък на философията на правото е абсолютизирането и довеждането до крайност на една природна или социална закономерност. Тази грешка е основната причина за критиката към класическото естествено право (Хуго Гроций, Барух Спиноза, Шарл Монтескьо). Критиката към формализма на естественото право идва от подръжници и противници на естественото право. Позитивното обаче в философския подход е търсеното на смисъл на правото, който е зададен за човека и определя хуманната същност на правото. Ако философията на правото е наука, която еволюира до философски подход към правото, то естественото право е основа на научна интерпретация. Затова философския подход не се прилага към голяма част от нормативните правни дисциплини. Без него обаче е невъзможно обосноваването на правния феномен, взаимодействието на правото с дургите регулатори, както и обвързването на правото с човешкото съзнание.

У нас представител на философския подход е Цеко Николчов Торбов