59. Понятие за тълкуване

 

Тълкуването е процес на изясняване на истинския смисъл и съдържание на юридическия акт. То е интелектуална, мисловна, оценъчна дейност, свързана с познанието на правната система.

Следователно тълкуването се дефинира като опознаване на правото.

Тълкуването е непосредствено свързан с правоприлагането, защото, за да се приложи дадена правна норма, тя трябва първо добре да бъде изтълкувана. В този смисъл тълкуването е част от юридическата практика.

Тълкуването е вид юридическа интерпретация, която е насочена към съдържащите се в правните предписания недостатъци. А формите на юридическата интерпретация са три – тълкуване, конкретизация и логическо развитие.

Исторически съществуват две теории относно волевото измерение на тълкуването – субективна и обективна.

Според субективната теория тълкуването трябва да установи волята на законодателя така, както тази воля е била изявена по време на създаването на закона. Следователно според субективната теория целта на тълкуването е да разкрие волята на законодателя независимо от обективните фактори.

В основата на обективната теория стои мисълта, че тълкуването има цел да установи онзи смисъл на закона, който отговаря най-добре на нуждите и духа на времето, в което тълкуването става.

Най-разумното е двете теории да се съчетават, като вземат полезните страни от едната и от другата.

 Тълкуването не е акт, който е подвластен единствено на държавните органи. То може да се извършва от всеки, който се занимава с познанието за правото. Когато тълкуването добива официален израз, тогава то е форма на оторизирана държавна дейност, която се подчинява на определени правила. Тогава се поставя и въпросът за юридическата сила на тълкуването, за това, доколко то е обвързано с йерархията на юридическите актове.

Важен е въпросът и за обекта и предмета на тълкуването.

Обект на тълкуването е това, към което е насочена познавателната дейност, – смисълът на правния акт. А предмет на тълкуването са общите и индивидуалните норми.

Тълкуването като процес се състои от различни етапи. В този смисъл тълкуването има три основни етапа – установяване на неяснотата; провеждане на тълкуването с помощта на способите; сравняване на резултатите, получени с помощта на способи, и избор на един от тях.

При първия етап трябва да се изясни кога следва да бъде тълкуван юридическият акт.

Тук има две теории – теория за задължителното тълкуване и теория за факултативно тълкуване (при неяснота). Според първата теория на тълкуване подлежат всички правни норми без оглед на това, дали са ясни, или неясни. Според втората теория на тълкуване подлежат само неясните правни норми. Приема се, че всеки праворпиложител може да прави изводи относно яснотата на всяка правна норма. Съществуват две форми на неяснота: 1)неяснота вътре в предписанието на определени думи или изрази, което води до невъзможност за формулиране на правилото за поведение или до правилото, което е абсурдно или неразумен; и 2)когато е налице неяснота на предписанието като цяло.

Тълкуването цели истинския смисъл и съдържанието на юридическия акт. Истинският смисъл се различава от буквалния смисъл. Истинският смисъл е окончателният, крайният резултат от тълкуването. Той е свързан с философското предназначение на правото. До него се стига след съответен анализ, при който се използват различни способи.

Тълкуването следва да бъде подчинено единствено на правните основания. Философията на правото, свързана с естественото право, държи сметка и за рационализма в правото, т.е. зад всяко позитивно установяване се издирва естественият разум.

Затова разумът подпомага правоприложителя, когато издирва истинския смисъл на юридическия акт. А истинският смисъл е този, който стои най-близо до разума.