57. Съдебен акт и съдебни норми

 

Правоприложният акт е вид юридически акт и като такъв носи всички негови белези.

 Самото понятие юридически акт се използва в два смисъла:

  • в по-широкия смисъл на думата, под юридически акт се разбира всеки един положителен юридически факт, т.е. такъв юридически факт, който е съобразен с изискванията на правната норма.
  • в по-тесния смисъл се разбира словесно-документалното изразяване на волята на правните субекти, чиято воля е насочена към постигането на определени желани правни последици. В такъв случай под юридически акт разбираме юридически документи – закон, съдебно решение, заповед, писмен договор и т.н.

Във второто значение на понятието можем да отличим неговите по-важни белези, а именно:

А)волеви елемент – юридическият акт винаги изразява волята на правните субекти, чиято воля е насочена към постигането на правомерни правни последици;

Б)формален елемент – юридическите актове имат определена форма, фиксирана от правото;

В)правомерност – юридическият акт по дефиниция е един правомерен (легален) юридически факт.

Има две теории за правните норми – философски и теория на правната норма.

Според една част от теоретиците, правната норма е общо правило за поведение, което има абстрактен характер и урежда най-важните отношения между хората. Те приемат, че правните норми се съдържат в една част юридически актове и затова наричат тези актове нормативни.

Останалите, според тях, са ненормативни юридически актове. Друга част от теоретиците приемат че най-важната част от правната система са правните норми. Те разграничават общи от индивидуални правни норми.

От тази гледна точка, можем да определим, че правораздавателните актове са също така нормативни по своята същност, съдържат правни норми. Някои от правораздавателните актове имат генерални правни норми, а други – индивидуални правни норми.

Правораздавателният акт е средство за реализацията на правото. Но това не е най- съществената му характеристика. Защото всеки акт е реализация на правото – Конституцията е реализацията на правните принципи и правните догми, законът е реализация на Конституцията и т.н. Актът на правораздаване е реализация на правото, защото прилага една по-висша правна норма и в този смисъл той е правоприложен акт.

Правораздаването не може да се определи като някакъв механизъм.

Съдопроизводството е механизъм, а правораздаването слага край на това производство, като се произнася по същество на спора – предмет на това съдебно производство.

Правораздавателният акт е едностранно правно действие, един положителен (правомерен) юридически факт, който предизвиква нови правни последици, чието съдържание се определя от новото правило за поведение, която се създава с правораздавателния акт.

Преди да се произнесе с крайното си решение, съдът събира, анализира доказателства и извършва тълкуване на генерални правни норми от материалноправно естество.

Вторият етап, който предхожда издаването на правораздавателния акт, е анализ и избор на правна норма от материалното право, която е най-подходяща за издаването на правораздавателния акт, т.е. на тази правна норма ще се позове новата правна норма, създадена от съда.

Правораздавателният акт има свое съдържание, което се образува от отделни елементи (атрибути). Те са неотделима част от акта: уводна част, обстоятелствена част, адресатите на акта, самото правило за поведение, която урежда случая.

Основният елемент на от съдържанието на правораздавателния акт е правната норма, защото, на първо място, това, което съдът постановява, е всъщност един модел, образец, по който следва да протекат отношенията между спорещите случаи и, на второ място, защото правораздавателната норма е задължителна за своите адресати.

Следователно правната норма, която се съдържа в правораздавателния акт, има ценност и императивен характер.

– Важен елемент от правораздавателния акт са неговите мотиви. Те представляват разсъжденията на съда, аргументацията, правните доводи и изводи, юридическите и фактологическите основания за издаването на акта.

Правораздавателните актове имат задължителна сила. В гражданския процес тя се нарича „сила на присъдено нещо“. Силата на присъдено нещо означава, че не може да възниква за в бъдеще спор между същите страни със същия предмет на спора.

В наказателното съдопроизводството действа принципът „non bis in dem”, който се изразява в това, че два пъти за едно и също деяние не може да бъде осъждано едно лице.

– Валидността на съдебния акт предполага две условия: процесуалноправно и материалноправно. Процесуалноправната предпоставка се заключава в изпълнението на съответната процедура, регламентирана от процесуалните норми, която допуска

издаването на правораздавателния акт. Материалноправната предпоставка означава способността на съдебния акт да произведе годна правна норма, която да уреди съответния случай по такъв начин, че да настъпят желаните и правомерни правни последици. Валидността означава и неотменимост на съдебния акт, след като е влязъл в сила. Валидността на съдебния акт се състои и в неговата юридическа сила. Юридическата сила характеризира значимостта, която притежава актът, както и интензивността, с която въздейства върху поведението на правните субекти.

– Актовете на съдебната власт имат и още една особеност. За разлика от законите, те нямат обратно действие. Обрата сила на закона означава, че той урежда юридическите факти, настъпили преди неговото влизане в сила. Обратното действие е едно изключение от правилото, че законите действат само за в бъдеще. Съдебният акт винаги е насочен за в бъдеще. Той започва да се прилага от момента на влизането си в сила.

Съдебното решение, като правораздавателен акт, се проявява в три посоки: установителна сила, конститутивна сила и изпълнителна сила. Правораздавателните актове имат свои разновидности.

Те се делят на три вида:

  • актове, които съдържат индивидуални правни норми – съдебни актове;
  • актове, които съдържат общи правни норми – актове на Конституционния съд;
  • тълкувателни актове на върховните съдилища – ВКС и ВАС.
  1. Актовете на съдилищата се делят на три групи: определения, присъди и решения.

а)Определенията са такива съдебни актове, които не са по съществото на делото, а решават текущи въпроси на самото съдопроизводсто.

б)Решенията на съдебни актове на правораздаване по граждански и административни дела или по наказателни дела на втора или трета инстанция. Те са същинско правораздаване и съдържат индивидуални правни норми.

в)Присъдите са съдени актове по наказателни дела на първа инстанция.

2.Актовете на Конституционният съд са втора група правораздавателни актове.

Неговите актове биват два вида: тълкувателни и други, породени от решаването на конкретен казус. Така например, той има правото да се произнася по това, дали един закон или текст от него противоречи на Конституцията, има правото да решава спорове между отделни държавни органи.

3.Третият вид правораздавателни актове са тълкувателните решения на върховните съдилища – в България ВАС к ВКС. Тези органи постановяват тълкувателни решения, когато е налице неправилна или противоречива съдебна практика по приложението на даден закон.

– Особен вид правораздавателен акт е съдебният прецедент. В основата си съдебният прецедент е едно съдебно решение, който обаче, поради своята уникалност, става задължителен за всички съдилища, които в бъдеще ще решават подобен казус – предмет на разглеждане от съда, създал прецедента.

Не е без значение и текстуалното оформяне и стила на съдебния акт. Той трябва да е „официално-делови“. Основното при съдебния акт е стиловото изразяване на ясни и категорични внушения на своите адресати. Този акт не може да съдържа двусмисленост и некатегоричност на изказа.

 

 

 

 

 

 

 

 

Правна сила на нормите на конституционния съд:

 

По-правилно е да анализираме нормите на Конституционния съд, а не примерно актовете, които този орган издава, защото същността на дейността му е в правните норми, които създава, а не самите актове. Тези норми можем да разделим на три вида, в зависимост от правомощията на този орган, предоставени от основния закон. Те са

тълкувателни, общи и индивидуални.

Тълкувателните норми произтичат от чл.149, ал.1, т.1 – той дава задължителни

тълкувания на Конституцията. Конституционният съд се произнася с решението и изобщо всички актове на този съд имат формата на решения.

В своето решение Конституционният съд посочва по какъв начин трябва да се разбира смисълът и съдържанието на тълкуваната норма.

Вторият вид правни норми на Конституционния съд са общите норми, които той създава със своите решения. Те произтичат от две съществени правомощия – произнасянето по това, дали един закон, или отделни негови части противоречат на Конституцията, и

произнасянето относно съответствието на законите с общопризнатите норми на

международното право и с международните договори, по които държавата е страна.

В какво се изразява самата противоконституционност?

-На първо място, възможно е да не е спазена процедурата по приемането на закона. На второ място, когато се отнася до същинско противоречие. В този случай конституционните съдии много внимателно, аналитично и творчески следва да подходят при решаването на казуса.