53. Влизане в сила и действие на юридическите актове

 

Под влизане в сила и действие на юридическите актове се има предвид главно нормативните юридически актове. Редът на тяхното влизане в сила е общ и се отличава от този, които се отнася до останалите юридически актове.

Влизането в сила на юридически акт е моментът, от който същият започва да действа. Щом като влезе в сила, нормативният акт започва да действа.

Конкретно за България нормативните актове влизат в сила три дни след датата на обнароднването им в „Държавен вестник”, ако не е указана в самия акт друга дата. Този акт се нарича обнародване. Периодът от обнародването до влизането в сила се нарича „освобождаване на закона”.

Дава се такъв период с целта адресатите на нормативния акт да се запознаят с положеният на последния.

Специално законът, преди да бъде обнародван в „Държавен вестник”, следва да бъде подписан (промулгиран) от държавния глава. Това е вид одобрение на акт, приет от законодателната власт.

Законът действа, докато не бъде отменен с нов закон. Отменянето обаче може да бъде и мълчаливо – с нов закон, който урежда по нов начин същата материя. Тогава се прилага правилото „по-новият закон отменя по-стария”.

Действието на юридическите актове се простира в три посоки: 1)във времето;

2)в пространството;

3)по отношение на лицата.

1.Принципът е, че нормативният акт действа в бъдеще. Той отговаря на логиката на нещата и на естествения разум. Изключение от това правило се нарича „обратна сила (действие) на закона”.

Под обратна сила на закона се разбира неговото действие по отношение на юридическите факти, настъпили преди неговото влизане в сила. Тя бива два вида: проста (несъщинска) и ревизионна (същинска). При простата обратната сила законът въздига в юридически факти тези, които преди неговото влизане в сила не имали това качество. А при ревизионната обратна сила законът придава друго правно качество на тези юридически факти, т.е. той ги предупреждава.

В този случай започват да настъпват нови правни последици от преуредените със закона юридически факти.

Обратната сила на закона се допуска по изключение само в гражданското право, и то тогава, когато законът съдържа благоприятни за правните субекти последици. В наказателното право е допустимо да има закони с обратна сила само ако новият закон предвижда по-леко наказание. В случая обаче това не е типично приложение на принципи за обратната сила на закона, а по-скоро изключение от правилото ,че по-новият закон отменя по-стария.

Изводът е, че обратното действие на закона се допуска само тогава, когато законът с обратно действие предвижда по-благоприятни за своите адресати правни последици.

2. В пространството нормативните актове действат върху територията на цялата страна. Има се предвид най-вече географските граници на държавата, но се включват и тези обекти, които се намират извън нейните граници. Касае се за понятието екстериториалност.

Има и закони обаче, които простират своето действие само върху една част от територията на държавата. Принципът на териториалността в правото се нарича ius soli и „според действието на закона не може да се простре извън грание на държавата, която го е създала”.

3.Нормативният акт действа по отношение на всички лица, които се намират на територията на държавата. Следователно общите закони се отнасят за всички правни субекти, пребиваващи в държавата по времето, когато този закон действа.

Една част от законите се отнасят само за българските граждани. Други закони се отнасят не само за българските граждани, които в даден момент пребивават в страната, но и за тези, които в даден момент се намират в чужбина.

Изводът е, че всяко чуждестранно физичиеско лице е длъжно да спазва законите на страната, в която пребивава.