52. Система на юридическите актове

 

Юридическите актове образуват помежду си система. В нея всеки акт има свое място съобразно с юридическата сила и юридическия ранг. Предвид тези критерии юридическите актове се подреждат в йерархизирана система.

Йерархията е подреждането на юридическите актове в система, както и връзките между тях съобразно с тяхната юридическа сила. Йерархията показва степенуването на актовете.

Юридическата сила характеризира стойността, която притежава всеки юридически акт, неговата значимост и интензивност.

Юридическия ранг е мястото, което заема всеки юридически акт в йерархията съобразно със своята юридическа сила.

Следователно юридическата сила определя ранга на юридическия акт в тяхната йерархия. 

Системата на юридическите актове се образува от видовете юридически актове. Тя всъщност представлява и класификация на актовете съобразно с тяхната юридическа сила и оттук техния юридически ранг. От тази гледна точка юридическите актове се делят на:

1.Нормативни юридиески актове;
2.Тълкувателни юридически актове;
3.Индивидуални юридически актове;
4.Актове на свободната воля на правните субекти.

1.Нормативните юридически актове са тези, които съдържат общи норми за поведение. Те биват общи и миндивдуални. Нормативните юридически актове са най-важните в цялостната сситема на юридическите актове. С тях започва изграждането на йерархията. Към тези актове спадат конституцията, законите, правилниците, постановленията, наредбите. Това са актове както на законодателната, така и на изпълнителната власт. С тези актове законодателната власт например реализира своето правомощие да издава най-висшите юридически актове . В този смисъл всички следващи актове следва да се подчиняват на законодателните нормативни юридически актове.

Нормативните юридически актове се явяват като мащаб за поведението на най-голям брой правни субекти.

Те са и най-съществените източници на правото.

2.Тълкувателните юридически актове са тези, които служат за интерпретиране на нормативните юридически актове. Те биват два вида – тълкувателни нормативни и тълкувателни ненормативни (правоприложни) юридически актове.

Тълкувателните актове, които имат нормативен характер, са актовете на законодателната власт (пример закон, с който се тълкува друг закон) или на Конституционния съд, с които се тълкува конституцията. Първите имат форма на закон, а вторите – на решение.

Тълкувателните актове, които нямат собствен нормативен характер, са актовете на правоприлагането. Това са актовете на Съдебната власт. Те служат са обобщаване на съдебната практика и същевременно се явяват като указание към съдилищата. Посредством тези актове се регулират съдебната практика за изработването на еднакви критерии за тълкуване на законите. Това се прави с цел максимално коректно разбиране смисъла на закона.

3.Индивидуалните юридически актове се наричат още правоприлагащи. Подобни правоприложни актове издават ограните на изпълнителната и съдебната власт. Именно тези юридически актове са средствата, с които се реализира държавната воля по прилагането на правото.

От гледна точка на своя носител индивидуалните (правоприложни) юридически актове се делят на съдебни и изпълнителни. Първите са дело на съдебната власт, а вторите – на изпълнителната.

4.Актове на свободни проявление на волята на правните субекти характеризират правната свобода и автономията на тези субекти. С тези актове правните субекти изразяват правата и задълженията си. Най-важно място сред тези актове заемат договорите. Договорите са средство за постигане на положителни правни последици. Договорите показват степента на правната свобода на правните субекти. Договорите са най- същественото правно средство за проявление на частноправния статут на правните субекти.