51. Юридически акт. Същност и понятие.

 

1.Понятие. Юридическите актове представляват надлежно оформено – най-често специфична словесно- документална форма – битие на правната нормативност. Чрез тях се конституира и закрепва правнорелевантната воля на субектите на правото. Целта е осъществяване и ефективно правно регулиране на обществените отношения.

Юридическите актове са най-важното проявление на формалната определеленост на правото и като такива се разполагат преди всичко върху плоскостта на неговото институционализирано битие.

Това означава, че взаимодействието и взаимопороникването между формата и съдържанието на правото са доведени до такава степен, че правят абсолютно необходимо правото да се конституира, съществува и функционира в спефицичен формално закрепен вид – от многообразни, взаимопроникващи помежду си юридически актове. Фактически целта на юридическите актове е да институционализира и официализира правната нормативност.

2.Обща характеристика.

  • На първо място, юридическите актове могат да се характеризират като волеви, защото именно посредством правните актове правната воля може да доведе до настъпването на определени юридически последици. Правният акт е своеобразен за конститурането и функционирането на тази воля като правнорелевантна такава. Именно в този смисъл юридическите актове могат да се разглеждат като битие и източник на регулуращата енергия наа правото.

Именно посредством юридическите актове правото се обвръзва с държавата. Следователно правнорелевантната воля е израз на държавноправната воля. И това е така, защото в условията на държавноорганизираното общество съвсем естестно е обвързването между правото и държавата.

Държавата манифестира своята правнорелевантна воля, като включи в механизма на правното регулиране различни държавни органи, които издават различни по своята природа и юридическа сила правни актове (кръг на компетенции). Заедно с това правната сситема дава възможност на всички останали правни субекти да се включат в механизма на правното регулиране и в определени граници да наслагват и своята правнорелвантна воля – различни договори.

Това предопределя и сложната волева характеристика на правните актове. В голямата си част те имат държавновластнически характер. Но за да се реализира все повече правото като мяра на социаланта свобода, пак чрез правните актове се предоставят възможности на правните субекти да наслагват своята правнорелеванта воля и по този начин да проявят свободно своята правна воля.

  • На второ място, юридическите актове могат да се характеризират като средство за осъществяване на ефективно правно регулиране. Това става чрез конституирането и закрепването на основните съдържателни елементи на правната система в правните актове. (юридически норми, тълкувателни права, праворпилагащи норми, автономни правни правила).

За да се включи ефективно в механизма на правното регулиране, правнорелевантанта воля има ясно определена насоченост – коституиранто в правния акт волеизявление е насочено към постигането на определен правен резултат.

Основната цел на юридическия акт е да се обезпечи ефективното регулиране на обществените отношения. Начинът за постигане на тази цел е конституирането и закрепването на основните съдържателни елементи на праванта система.

2.3.На трето място, юридическите актове се характеризират с това, че те са израз на правомощията на различни правни субекти. Различните видове юридически актове осъществяват връзката между държавата и правото – именно чрез тях държавата категорично и ясно се включва в механизмна на правното регулиране. Така от една страна, правото се институционализира от държавата, но от друга, правото се превръща и в държавнонормативен регулатор. Тоест се очертава една двойна връзка.

Това обяснява защо като субекти на юридическите актове се конституират различни държавни органи.

Съществен момент от компетентността на държавните органи е въпросът какви юридически катове те могат да издават. Следователно определени държавни органи могат да конституират само определени видове юридически актове.

Що се отнася до порядъка на авнономното правно регулиране, т.е. до субекти, които нямат държавновлстническа характеристика, много важно обстоятелство е, че те могат да бъда само праводееспособни субекти на правото. Те могат да издават само индивидуални юридически актове, които трябва да съответстват с нормативните юридически актове.

2.4. Друга съществена характеристика за юридическите актове е тяхната форма. По отношение на юридическите актове се предпоставят особени изисквания за тяхната форма. Това е така, защото конституираната правнорелевантна воля следва да се извърши в така форма, която ясно и категорично да манифестира направеното волеизрезяване, така че адерастите на правния акт ясно и недвусмислено да достигнат до неговото съдържание.

Най-общо формата на правния акт е текстът, който в сферата на правото може да се ирази ясно и категорично преди всичко в особена словесно-документална форма относно структурата и външните реквизити на акта.

Обаче понякога юридическите актове могат да се направят и в устна форма. В други случаи той може да се изрази в графично изображение , светлино изображение, а също така и като мълчение (отказ). Но тези случаи предварително трябва да се уредят в действащото писмено право.

2.5.Друга характеристика на юридическите актове е в това, че те винаги са положителни юридически факти. Те винаги са насочени към постигане на правни последици. Юридическите актове по дефиниция трабва да се положителни правни действия. Затова всеки юридически акт освен формалните предписания трябва да отразява и принципите на правото, да съответства на нуждата от постигнае на хармония и ред с помощта на документалните изрази на правото.

Учредителни актове – закон за съдебна власт. Принцип за правовата държава
Аналогия- способ за правоприлагане
Тълкуване – основен етап при правоприлагането, но не единствен.
Правна система – првообразуване и правоприлагане, правната доктрина – анализи и теоретини разработки към съдебната практика и процеса за създаването на правото, правни принципи.
Статичен аспект – юр.актове
Динамичен аспект – правен опит – юриспруденция – тълкуване