50. Структура на правоотношение

 

Правоотношението е сложен феномен на правото. То има определен вътрешен строеж – съдържа три основни елемента, които си взаимодействат и взаимопроникват. Структурата на конкретното правоотношение се образува от субектите на правоотношението, обекта на правоотношението и субективните права и правните задължения.

1. Субектите на правоотношението са всички субекти на правото. Изобщо смисълът на субектите на правото е те да встъпват в конкретни правоотношения, за да могат да реализират своите права и задължения. Субекти на правоотношението могат да бъдат както индивидуални субекти на правото, така и колективни субекти на правото (юридически лица и други колективни субекти на правото, които не притежават качествата на юридическото лице).

Не е задължително субектите по правоотношението да са дееспособни. И недееспособни лица могат да бъдат субекти на правоотношението. От името на последните лица действат техни представители. Следователно субекта на правоотношението е достатъчно да бъде правоспособен, за да може да встъпва като страна по това правоотношение.

2. Под обект на правоотношението се разбират онези явления или предмети от реалната действителност, по повод на които се слага правното отношение, т.е. към които са насочени субективните юридически права и задължения.

Обект на правоотношението са духовни или материални блага, по повод на които се е образувало правоотношението. В обекта на правоотношението са концентрирани интересите на правните субекти. Обект на правоотношението могат да бъдат постъпките и изобщо поведението на правните субекти.

Обект на правоотношението могат да бъдат блага от материално естествено, действия или бездействия на правните субекти.

Обект на правотоношението могат да бъдат и нематериални блага – име, чест, достойнство, авторство.

Обектите на правоотношението почти винаги определят обема от права и задължения на страните по правоотношението.

3. Субективните права и правното задължение образуват субстанцията на правоотношението. Те са най-важните елементи от структурата на правоотношението. Правата и задълженията на страните дават облика и характеризират правоотношението по съответните индивидуализирани признаци.
Страните по правоотношението могат да имат повече от едно субективно право или правно задължение.
Субективното юридическо право представлява мярата на позволеното поведение. То дава определени възможности за своя носител.
Самото понятие субективно право се схваща в троен смисъл. В третия смисъл субектното право е елемент от съдържанието на правоотношението. На това субективно право съответства правното задължение на противната страна.
На първо място, субективното право е абстрактно право, което се съдържа в диспозицията на правната норма. Конкретното субективно право е елемент от съдържанието на правоотношението.

Конкретното субективно право – елемент на правоотношението, се състои от две части от правото на собствено поведение и от правото да се изисква от носителя на правното задължение съответно поведение, чрез което да се удовлетвори субективното право.

По същия начин стои въпросът и с правните задължения, които като конкретизация са израз на правното задължение, заложено в диспозицията на правната норма.

Субективното юридическо задължение е втората съществена страна на юридическото съдържание на правното отношение. То е мярата на необходимо поведение, която следва да престира правнозадълженото лице в съответствие с изискванията на оправомощения.

Самото изпълнение на праното задължение е нов юридически факт, който води до правна последица, която прекратява съответното правоотношение.

Неизпълнението на правното задължение води до друг тип юридически факт, който се нарича правонарушение, което oт своя страна дава право на притежателя на субективното право да търси защита на своето неудовлетворено право.

Тогава настъпват правните последици, предвидени в санкцията на правната норма. В този случай текущото правоотношение се прекратява, но от този юридически факт – правонарушение – се извлича аргумент за образуване на новото правоотношение между страните.