5. Социалната същност на правата.


Правото е сложно социално явление.
То отразява богатата и многообразна същност на социалната реалност. Като феномен на човешкото битие и съзнание, правото съпровожда развитието на човешкото общество. Много по-късна е неговата обективизация от държавата във форма, която да го нституционализира.

На първо място, социалната реалност е предмет на изучаване от различни обществени науки. Въпреки че всички те имат различен подход, имат един и същ социален обект и по- тесен предмет. Така една от задачите на правната теория е, че е методологичен ключ към останалите правни науки. По-същественото й значение обаче е, че свързва част от обществените науки с правните.

За да бъде методологичен ключ към останалите правни науки, общата теория на правото отчита същата социална действителност, социален ред, за да надгради своя специфичен феноменологичен смисъл.

На второ място, преди правните и наред с тях съществуват и социални норми, които са богатата обществена база на правното регулиране. Само така правото има възможност да се определи като явление и факт.

Смисълът на правото има свой код и ред, зададен е в моделите на общото житие. Той е заложен в социалната практика и едновременно свързан с човешката еволюция на определен етап от общественото развитие. Този смисъл на правото не зависи от волята на законодателя. Тези въпроси намират израз в съвременното противоборство между правната херменевтика и догматичната юриспруденция.

Според херменевтично-феноменологичния подход правото има свой екзистенциален скрит смисъл, насочен към ред и подреденост. Него пренасяме върху формите на битието, насочен към смисъла на цялото и означаваме явленията на социално-правната реалност.

В противовес на правната херменевтика е тезата на догматичната позитивистична доктрина. Според догматичната юриспруденция смисълът на правната норма е обективен, неизменен и стабилен в рамките на правната система. Следователно достигаме до въпроса – дали правото е естествено дадено на човека, или е конструирано от него, но по-същественият въпрос е какво го обосновава смислово и как се полага правният смисъл.

На трето място, правото изразява социалната реалност като социалното действие и взаимодействие между хората. Тези отношения, пречупени към въпроса за реда, за запазването и развитието на обществото по легитимен и допустим за общността и индивида начин, са предмет на правната наука. От тези отношения и въпроси се утвръждава и развива понятието за правото.

Понятието за правото е предмет на разглеждане от правната наука. То засяга най- дълбоката правна субстанция. Отнася се до ключови закономерности, които определят защо правото се развива като социално явление.

На следващо място, биосоциалната същност на социалноправната реалност, или двойствената същност на социалноправната реалност се разкрива чрез човешкото съзнание – правното съзнание и правното поведение, факт – същност.

Проявление на двете страни на социално-правна действителност представлява диалектиката между обективното и субективното, вътрешното и външното, индивидуалното и груповото отношение и поведение на човека към заобикалящата го среда.

На следващо място, определяща закономерност на социалната действителност се отразява и в правото. Обществото не разполага с други сили, освен тези на отделните индивиди. От друга стра,а хората, съединени, образуват едно ново духовно цяло, което има свой собствен начин на мислене и действие, а именно – обществото. Групирането и комбинирането на няколко индивидуални съзнания води до нови явления. Социалната психология има свои собсвени закони, в много отношения различни от тези на

индивидуалната. В този смисъл е прието, че обществото имса свой собствен живор, свой манталитет, различен от този на индивидите. Следователно групите и културите водят до известна степен един независим живот и се издигат като обективни форми над хората.

Тези форми на социално взаимодействие са определящи и за правото.

На следващо място, правото регулира обществените отношения, които изират от социалните условия и се определят от тях. От една страна, правото регулира отношенията в рамките на обществото и социалната общност. Неговата цел е ред в обществените отношения чрез равна мяра. Правото в този смисъл е антипод на хаос. То цели да осигури равна възможност за достъп до благата. Нормативна опора това положение има в чл.6 от конституцията като основополагащ принцип на правото… За да осъществява социалната си задача – да изпълва консолидиращата си функция да е еднакъв мащаб за право поведение – правото подвежда цялостния си социален ред към определени ценности като свобода, справедливост, равенство, мир, желание да се живее в съобщност и т.н.

Първият акцент при изясняване на социалната същност на правото е свързана с неговот разбиране за общ, общообществен регулатор. Целта на правото е ред, и то ценностен ред в обществените отношения.

По нататък, социалият смисъл на правото е насочен и към отделната линост. Тя е двигателят на обществените отношения. Тя има свои права – естествени и общочовешки. В този смисъл човекът е носител на свободата. Съвременното право е хуманистично и насочено към защита на човешката – биосоциална природа. Балансът е целта на правото. То дава възможност на индивида, групата да реализира своите права,следвайки публичния интерес.

Редът, който правото дири, се съизмерва чрез мярата. Мярата се свързва с баланса, с о- правда-ност на разпореждане с блага. Редът цели правла правилност и устойчивост и за човека, и за неговите образувания. Като непреходно по-старо обществено явление правото обвързва и държавата чрез своите норми да спазва правния ред. Двойнствената социална природа на правото чрез двойката обективно-субективно, обществено-индивидуално намира израз и в понятието за интереса. В него се преплитат материални и духовни съставки, като част от богатата правна същност. Интересът е предпоставка за човешката дейност елемент от поведението на човека.

Интересът е основна проява на социалната същност на правото, защото съдържа в себе си отразено социално взаимодействие, ръководено от потребности, мотиви, ценности.