49. Понятие за правоотношение

 

Правните норми са основата на механизма на правното регулиране. Но основното социално значение на правото е да организира обществените отношения. Това се осъществява преди всичко посредством правните отношения. Чрез тях конкретни юридически факти се обвързват с правните норми.

Правоотношението е явление, което се развива, когато са налице правна норма и юридически факт. То възниква непосредствено след действието на посочения в хипотезата на правната норма юридически факт.
Правоотношението разкрива връзката между правните субекти и е начин за реализиране на техните субективни права.

Правоотношението е правна връзка между два или повече правни субекта, при която едната страна е носител на субективното право, а другата – на правно задължение. При правоотношението винаги има две страни. Едната страна е носителят на субективното право, а другата – носителят нa правното задължение.

Правоотношението е вид социално отношение и се реализира само в социалната среда. В същото време то има свои особености, характерни само за специфичната правна връзка, която се създава при правоотношението. Най-характерното е това, че правоотношението е действие на правото в неговата динамика, то е част от динамичната страна на позитивното право. В социалната среда се извършва непрекъснат процес на прилагане на правото.

Същевременно той е част и от правната практика. Правоотношението е конкретно проявление на това, което е искал да се осъществи в действителността законодателят.

Всяко правоотношение има две битиета.

Веднъж то съществува като модел в правната норма. В това си битие правоотношението съществува в статичен вид, защото отразява мащаба на поведение.
Едва след като в правната действителност настъпи свързаният с правната норма юридически факт, настъпва конкретноот правоотношение, което е второто нему битие.
Между двете битиета на правоотношението следва да има хармония, да са в унисон в този смисъл, че предвиденото поравоотношение следва да наложи проявеното правоотношение. Правоотношението в правната норма съдържа общи постановки и абстрактност.

За да няма отклонение от изискванията на правната норма, в действителността трябва да настъпи това, което правната норма указва. Фактически не общественото отношение изобщо е изтоник на правното отношение, а самото право. Това е така, защото правото е духовен факт, който проектира определени стереотипи с помощта на позитивното установяване.

Освен с правната норма, правоотношението е в тясна връзка и с юридическия факт. Ако причината за правоотношението е правната норма, то юридическият факт е поводът за правоотношението. Смисълът на правоотношението се корени в правната норма, а юридическият факт е връзката, която се осъществява между конкретното и абстрактното правоотношение. Юридическият факт задвижда абстрактното правоотношение, като го превръща в конкретно правоотношение, което е между конкретни носители на субективни права и правни задължения.

Конкретният юридически факт може да бъде положителен или отрицателен. Не е задължително той да е правомерен. В такъв случай настъпва правоотношението, наричащо се юридическа отговорност. Тя е особен вид правоотношение между извършителя на правонарушението и този, който по закон има право да търси юридическа отговорност. Полседният може да бъде държавен орган (при администратични правонарушения или престъпленията) или пострадалият от правонарушението, или изправната страна (при гражданските правонарушения).

Субекти на правоотношението са изобщо субектите на правото. Правните субекти се явяват страни по правоотношението и като такива са носители на конкретни права и задължеия. Страните по правоотношението могат да бъдат две, но субектите по правоотношението могат да са и повече от два.
Следователно броят на страните при едно правоотношение не съвпада с броя на субектите по правоотношението.

Не е задължително субектите по правоотношението да бъдат дееспособни или недееспососбни. Стига те да са правоспособни. Когато един субект на правото е недееспособен, от името на тези лица извършва правни действия по правоотношението техен представител.