48. Фактически състав

 

Фактическият състав представлява система от относителни обособени, самосоятелни юридически факти, със слагането на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици.

Фактическият състав се състои от обстоятелства, които преставляват самостоятелни юридически факти. Влизщите в него юридически факти образуват цялостна система и са взаимосвързани и ваимозависими.

Фактическият състав е едно усложнение в правния свят, което има своите основания в сложността на самите регулирани от правото обществени отношения.

В някои случаи обвързването на определени факти в системата се обосновава и в правнорелевантната воля на законодателя – когато той обвързва разлини факти в определена система, мотивиран от определени цели и задачи на законодателната политика.

Според характера на връзката между отделните факти фактически състави се подразделят на прости, сложни и смесени.

При простите фактически състави няма значение редът, по който ще се наслагват отделните факти; важно е в определен момент те да са налице.

При сложните фактически състави законодателят предварително определя реда на натрупването на отделните факти, тоест те трябва да настъпват в точно определена последователност.

При смесените фактически състави наслагването на част от фактите може да стане без предварително определен ред, но наслагването на други факти може да стане само в точно определена последователност. Пример с пенсионирането – възраст и трудов стаж.

От гледна точка на обема на фактическия състав фактическите състави се подразделят на завършени и незавършени.

Завършените фактически състави са тези, при които всички факти, които се включват в тях, са вече налице. С натрупванетона всички факти настъпвав и крайните правни последици.

Незавършените фактически състави не могат да доведат до настъпването на оконочателните првавни последици. Но при тях се пораждат т.нар. междинни правни последици.

Междинните правни последици в зависимост от природата на фактите се определят по следния начин – А)поражда се състояние на правно очакване; Б)поражда се и определена правна обвързаност между субектите, изразяваща се в определени юридически права и задължения и В)секундарно правомощие на собствени активни правни действия за заинтересования субект.

Състоянието на правно очакване е първата и естествено правна последица от незавършения фактически състав.

Състоянието на определена правна обвързаност между правни субекти много често намира израз в юридическото задължение за правните субекти да осигурят по този начин нормалното и естественото развитие на фактическия състав и настъпването на крайните правни последици.

Секундарното правомощие на собствено активно поведение е правомощие, което позволява на заинтересования субект да прояви правна активност, за да настъпят окончателните правни последици, да окаже с едностранните си правни действия влияние върху развитието на фактически състав.