46. Видове юридически факти

 

Класификацията на юридическите факти разкрива тяхното многообразие. Различни са критериите за тяхното деление на различни видове.

 1.Според това, към какви правни последици водят, юридическите факти се делят на правопораждащи (пораждащи правни последици), правопроменящи (изменят се правните последици – прехвърляне на вземане, опрощаване ит.н), правопрекратяващи и правосъхраняващи.

Правопораждащите са тези юридически факти, които водят до пораждането на права и задължения. Това са факти предимно от облигационното право, защото всеки един договор води до пораждането на определено правоотношение със съответно субективно право и правно задължение.

Но не само облигационното право дава примери за правопораждащи юридически факти. Всяко правонаруешение е правопораждащ юридически факт, защото води до установяване на юридическата отговорност като вид правоотношение.

Правопроменящи са тези юридически факти, които водят до промяната на вече породени правоотношения. Видоизменението на правоотношението може да засегне или съдържанието му, или неговите субекти.

Правопрекратяващи (или правопогасяващи) са юридическите факти, чиито правни последици водят до прекратяване на съществуващо правоотношение. Фактически те водят до заличаване на съществуващото право, правоотношение (смърт, погасителна дейност, развод и т.н.)

Правосъхраняващи са тези юридически факти, чиито правни последици водят до запазване на съществуващо правоотношение и чието действие заличава правното значение на други юридически факти, които са били насочени срещу това правоотношение (примерно прекъсване на давността).

1.1.Пак с оглед на характера на правните последици, които води до своеобразно вписване на фактите в различните правни отрасли, са типични юридически факти за конституционното право, за гражданското право (сделки), за административното право (административни актове) и т.н.

2.Друго деление на юридическите факти е на положителни и отрицателни.

А)Положителни са онези юридически факти, при които фактическите обстоятелства трябва да са налице, за да настъпят правни последици.

Б)Отрицателни юридически факти са онези, при които правните последици се свързват с липсата на тези факти. Примерно за да се сключи брак, трябва да липсва друг такъв.

3.Според предметното си съдържание юридическите факти се делят на прости и сложни.

А)Прости са тези, които се състоят от един-единствен факт, а сложни са тези, които се състоят от два или повече факта.

Б)Сложният юридически факт се нарича фактически състав, който представлява съвкупност от няколко единични факта, които са съчетани по определен начин и образуват едно цяло.

Фактическите състави от своя страна се делят още на пълни и непълни.

– Пълни са тези, при които се изисква настъпване на всички съставящи го единични факти (завършен фактически състав).

-Непълни са тези, при които отделните факти се проявяват отчасти и пораждат междинни правни последици.

4.Най-същественото разграничение на юридически факти, което традиционно се е вписало в юридическата наука и в практиката, е подразделянето им според това дали имат участние на човешка воля, или не. По този критерий юридическите факти се делят на юридически събития и юридически действия.

Юридическите събития са юридически факти, чието възникване не резултат от проява на човешка воля или съзнане. Това по своята природа са преди всичко фактите от природна действителност – земетресения, градушки, наводнения и т.н. Тук човекът не е съвсем безучастен. Участвието на човека обаче се изразява в това, че той или е пасивен или участва, но като безсъзнателно или безпомошно оръдие на тези природни сили.

Юридическите действия са основният кръг юридически факти. По своята дълбока същност те представляват резултат от проява на човешка воля и съзнание или най-малкото човешката воля и съзнание трябва да присъстват като централен техен елемент. Има се предивд за т.нар. деяние – външно проявление на съзнателни психически преживявания посредством съответни мускулни или телесни движения. Това означава, че става дума както за действия в същинския смисъл на думата, така и за бездействия. Юридическите действия в същинския смисъл на думата (комисивни юридически факти) са проява на активно човешко поведение. Бездействията (омисивни юридически факти) са проявни форми на пасивно поведение.

На свой ред според това дали са в съгласие с изискванията на действащото право или не юридическите действия биват два основни вида – правомерни и неправомерни.

Правномерните юридически действия съответстват на правните предписания. Те се разделят на три основни групи – индивидуални актове, юридически постъпки и действия, създаващи обектвиран правен резултат.

Неправомерните юридически действия са тези, които не съответстват на изискванията на действащото право. Неправомерните юридическите действия се делят на правни аномалии (неправомерни юридически действия, при които липсва вината – невиновно неизпълнение на юридически задължения) и правонаруешния (престъпления, гражданскоправни правонарушения (деликти), административни правонарушения и трудови правонарушения).