44. Видове правни норми

 

Делението на различните правни норми също така разкрива сблъсъка между отделните подходи в правната наука. Една част от правната философия дели правните норми на две големи групи – общи (генерални) и индивидуални.

1.Общите са тези, които се съдържат в законите, докато индивидуалните съставляват елементи от индивидуалните аткове на правоприлагане.

Индивидуалните например са тези, които се съдържат в договорите, съдебните решения и други актове на изпълнителната или съдебната власт или актовете на частично волеизразяване на правните субекти. Тези норми не са постоянни елементи на правната система.

Общите са конституционните и законоавите норми – те представляват общи правила за поведение, наложени от обективния правов ред, и в този смисъл те са постоянни елемнти на обективното право.

Но все пак и индивдуалните норми са видове норми, защото с индивидуалните норми също регулират определени отношения, от тях също се черпят определени права и задължения. Естествено е, че в общата рамка, определена от закона, договорът трябва да е съобразен с общите норми. Следователно общите (генералнтие) норми са с абстрактен характер, докато индивидуалните са от конкретно естество.

2.Според степента на задължителност на правилото за поведение правните норми се делят на императивни и диспозитивни.

Императивните изразяват държавния империум. При тези правни норми правните субекти нямат варианти за поведение – длъжи са безпрекословно да изпълняват това, което императивната правна норма указва. Императивните норми са характерни главно за публичното право (конституционно, административно, наказателно, процесуално – административно, наказателно, гражданско, данъчно).

Диспозитивните правни норми са такива, при които правните субекти могат да избират между различни варианти на своето поведение. Те могат да се възползват от правата, предоставени им от правната норма, ако желаят. Диспозитивната норма по-общ начин фиксира съдържанието на правоотношенията и правните субекти са оставени на своята свободна воля да избира дали се възползват, или не от предоставеното им с правната норма. Тези правни норми са характерни за частното право.

Императивните норми изразяват правната императивност, докато диспозитивните – правната диспозитивност. Те иразяват по-общите идеи за задължителност и свободно проявление, за принуда и свобода, за публичност и часност на правната реалност.

3.Според това, дали правните норми съдържат по-голяма регулативност, или дефинират определени правила, те се делят на регулативни и дефинитивни.

Регулативни са тези, при които най-важното е регулативната функция, това, че те по недвусмислен начин регулират човешкото поведение.

Дефинитивни са тези, които съдържат правни принципи, дефиниции и определения. Освен това дефинитивните изразяват и смисъла на конкретни правни понятия. Те се съдържат главно в конституцията и общите части на законите.

4.Според това, към коя част от структурата на правото се отнасят, правните норми се делят на публичноправни и часнотправни, на материалноправн и процесуални.

Публичноправните норми регулират публичноправните отношения, частноправните регулират частноправните отношения.

Материалноправните норми указват правата и задълженията на правните субекти, докато процесуалноправните посочват начините за защита на тези права.

5.Според характера на правилото за поведение правните норми се делят още на задължаващи, забраняващи и оправомощяващи.

Задължаващите обвързват правните субекти с определено поведение, т.е. те задължават правните субекти. Затова те преди всичко указват задълженията на правните субекти – посочват съдържавнието на правните задъления.

Забраняващите правни норми съдържат забрана за дадено поведение. Тези правни норми се изпълняват чрез бездействие от страна на правните субкети.

Оправомощяващите са тези правни норми, при които най-главното е предоставянето на определени права за правните субекти. С тях се реализират субективните права на индивдите.

6. Според това, към кой правен отрасъл се отнасят правните норми, те се делят на правни норми на гражданското право, на наказателното право, на административното право и т.н.
Правните норми се индивидуализират като видови и родови.