43. Структура на правната норма

 

Структурата на правната норма разкрива нейния логически строеж, тоест това, че тя е изградена от съответи постоянни елементи.

 Според т.нар „социалистическа” правна литература правната норма има две структури – онтологично-гносеологическа и логическо-юридическа. Първата разкрива праванта норма отгледна точка на познанието, на информацията, която тя дава на правните субекти, но според проф. Димитър Радев е по-правилно да се твърди, че структурата на правната норма е само една – а именно логическа. Логическата структура на правото се образува от хипотеза, диспозиция и санкция.

Логическата структура показва взаимовръзката между съставните части на правната норма. Тя характеризира правната норма като логически извод, който се прави на базата на конкретен юридически текст от закона. И точно затова трябва да се прави разлика между правна норма и юридически текст (член,алинеяа,параграф). Невинаги конкретният юридически текст се покрива с правна норма. Следователно правната норма е логическият извод, който се прави на базата на съждението при прочитането, съпоставката и логическата връзка между текстовете. И дефакто правната норма може да се квалифицира като извод, съждение, интелекуалнна даденост, която се ражда в резултат на логически операции.

Хипотезата е първият елемент от структурата на правната норма. Тя съдържа юридически факт или факти, след настъпването на които се осъществяват определени правни последици. Фактите могат да бъдат такива, които пораждат, изменят или прекратятват права и задължения.

Диспозицията съдържа конкретно поведение, което предписва праванта норма. Тя показва правата и задълженията на правните субекти. Диспозицията е най-важният елемент от структурата на правната норма.

Санкцията съдържа правните последици, които настъпват при неизпълнение на диспозицията. Тя всъщност е застраховка, която се предвижда с цел максимално изпълнение на правната норма.

Санкциите биват два вида – правовъзстановителни и наказателни. Правовъзстановителните са характерни за гражданското право, а наказателните – за наказателното и административното.

Първите могат да се реализират и без намесата на държавата, докато за останалите е валидно, това че се реализират само от компетентен държавен орган. Правовъзстановителните имат цел да се възстанови това, което е накърнено с правонарушението, а наказателните – да наложат на правонарушителя съответно наказание с цел да превъзпитат дееца на правонарушението.

Необходимо е обаче, да се прави разлика между санкция и наказание. Наказанието е вид санкция по наказателно и административно право. Докато при гражданското право санкцията може да се реализира и без налагането на наказание. Правовъзстановителните санкции могат да се реализират доброволно от страна на правонарушителя, но могат да се реализират и от съда.

*Разлика между нормативното и нормираното – нормиране – субективно отражение
нормативно – повтарящо се
*норма – две понятия (явления); 1- дължимо, 2- определен анализ като израз на поведение на човека. Те са две отделни явления. Нормативността служи за насочване на обективното действие на хората и става дължимо. Докато нормирането служи за отмерването на действията на хората. Разликата им показва разграничаватането между дължимото и неговия предмет, дължимото не може да бъде без своя предмет.

Теории за правото – позитивистична, нормативистична, и на хърбърт харт:

1)позитивно – извън закона няма фактори (морал, обичай). Само писаните правила са норми. Позитивистичното разбиране ограничава границите на правото.

2)нормативизъм – правна норма – правна принуда. Конкретизация на горестоящата правна норма.

Конституция – закон – наредба и т.н. Нормативизма не приема заличаването на правна норма и субективните права. Келзен мисли,че правните норми се съдават една от друга. Слеовалтено те се саморазвиват.

3)хърбърт харт – според него правните норми писани от законодателя. Те също имат общ характер, идеята се опира до първоначаланта идея на позитивизма. Тесктът им е отворен, те са спорно и безспорни. Съвременен правен позитивизъм = правна херменевтика. Например ако съдия разглежда казус, той преценява ако нормите имат спорен характер.