42. Същност на правната норма

 

Правната норма е най-малката частица от системата на позитивното, тоест написаното от държавата право. С правната норма започва вътрешният строеж на позитивното право. Освен чисто юридически правната норма има и свой социален смисъл, защото тя е част от нормативната система на обществото и поради това правната норма е вид социална норма.

Въпросът за същността на правната норма обаче, не е решен еднозначно в правната литература.

Както почти за всяко правно понятие, и в този случай има спор между позитивисти и правно- философи.

За юридическия позитивизъм например определението за правото се покрива с известната дефиниция, че то е съвкупност от правни норми, които регулират обществените отношения.

За философията на правото този въпрос не е толкова елементарен. Корените на правната норма като обективно изражение на обективен правен ред се състоят изобщо в нормативната идея, в идеята за реда, за повелята. Нормативното, тоест регулиращото в правната норма произлиза от разумността и моралността на определени метафизически заложби или на определени задължителни поведели. Именно тези всеобщи изисквания са в основата на човешкото поведение, както е желано от правния ред.

Според модерната правна философия произходът на нормативността не произлиза от реалния свят, от правилността на човешките постъпки. Нормативността на правната сфера е доказателство за тясната обвързаност на тази област на реалността с идеалния свят.

Следователно правната норма е следствие от идеята, от критериите за правилност на човешките постъпки, чийто по-дълбок корен е човешкият разум, а не волята на политическата власт или законодателите. И поради това, когато говорим за правна норма, не говорим само за обектиното, материалното, писаното, но и на по-дълбоко, първоначално нейно основание, което се корени в метафизиката на правото.

Правнат норма изразява нормалното от гледна точка на правото във възникващите ситуации.

Правната норма предписва точно фиксиран социален ред и показва как трябва да постъпват правните субекти в конкретни случаи, които са описани по един общ начин в самата правна норма. А това правилно предписание на правната норма няма за свой източник волята на законодателя, тоест тя не е такава, каквато е по волята на законодателя, а е такава, защото това е моралното, разумното, тоест правилното.

В този смисъл можем да разграничим обективната правна норма от абстрактната, от първоначаланта правна норма, от първоначалната правна норма. Това разграничение ни изправя пред две съставки на правната норма – метафизиеска правна норма и обективна правна норма.

Обективната правна норма се характеризира с някои формални, експлицитни и имплицитни постоянни съставки. Най-важните белези на правната норма са следните:

Правната норма е абстрактно правило за поведние. Тя е предписва определени правила за поведение, които са задължителни за неопределен кръг от правни субекти. Целта е с правилото на правната норма да се обхванат както повече правни субекти, така и повече случаи. Правната норма се прилага толкова пъти, колко пъти възникне в действителността предвиденият в самата правна норма юридически факт.

Правната норма е мащаб на поведение. Тя е образец, по който трябва да се развият обществените отношения. Тя се прилага еднакво за всички субекти на правото.

Правната норма има задължителен характер. Те я задължителна, защото така изискват човешкия разум и морал. И точно поради този нейн задължителен характер, правната норма е скрепена с държавна санкция, която е следващият белег на правната норма.

Правната норма е обезпечена с принудителната сила на държавата. При неипълнение на правната норма се предвиждат санкционни последици.