41. Видове субекти на правото

 

Субектите на правото са физически лица, юридическите лица и другите колективни правни субекти. Общо те се делят на индивидуални и колективни правни субекти.

1.Физически лица. Физическите лица са единствените индивидуални субекти на правото. Всеки човек от момента на своето раждане добива качеството субект на правото. От това право има едно изключение, в някои случаи, когато трябва да бъдат защитени правата му, заченатият се смята за роден. Физическото лице престава да бъде правен субект с факта на своя смърт. Следователно времето, през което едно лице живее, е времето, през което то е субект на правото.

Физическото лице се характеризира със следните качества: правосубектност, правоспособност, дееспособност и деликтоспособност.

А)Правосубектността е качество на явлението „субект на правото”. За да бъде едно лице правосубектно, то трябва да е признато за субект на правото, фактически двете понятия са еднозначни.

Б)Правоспособността е качество на правния субект да бъде носител на права и задължения. Правоспособността настъпва от момента на раждането на физическо лице и приключва с неговата смърт. Правоспособността е възможността на един правен субект за притежаване, а не самостоятелно прилагане на права и задължения. В по-широк план правоспособността има за корен естествения разум, защото естеството на нещата подсказва, че не е възможно дадено лице да бъде правен субект без съответните възможности за това, а именно притежаване на права.

Важно е да се отбележи, че правоспособността на физическите лица е равна, в смисъл, че не се допуска привилегировано положение. Всички физически лица очертанията на една държава притежават равни права и задължения. Равенството в правоспособността е издигнато в конституционен принцип, т.е това е императивна норма.
Ограничаването на правоспособността е само временно и се извършва с акт на компетентен държавен оргн.

В) Дееспособността е възможността на правния субкет самостоятелно да реализира своите права и задължения. Дееспособност, способност за действия. Тя се нарича още сделкоспособност. С помощта на своятоа дееспособност физическите лица участват в гражданския оборот.
Дееспособността винаги е сързана с извършването на лични действия от страна на своя носител.
Разликата мeжду правоспособността и дееспособността е в това, че едното е възможност за притежаване, а другото е възможност за упражняване на права и задължения.

Дееспособността бива два вида – пълна и частична. За настъпване на дееспособност се изискват две предпоставки – настъпване на пълнолетие и вменяемост на лицето, т.е. лицето да е способно да разбира свойството и значението на извършенето и да ръководи постъпките си. Например конкретно за България – лица, навършили 18-годишна възраст, но които не са вменяеми, са пълнолетни, но не могат да бъдат дееспособни. Тоест, за да бъде едно лице дееспособно, трябва да притежава и двете качества едновременно. Частичната деепособност конкретно за България настъпва на 16-годишна възраст и тя е свързана с определени, допустими от закона правни действия, които правният субект може да извършва (примерно сключване на граждански брак след съгласието на съда или встъпване в трудови правоотношения).

Пълната дееспособност фактически е правният максимум, който може да постигне всеки правен субект, максималните възможности, които му се предоставят от правото за задоволяване на неговите субективн права.

Г)Деликтоспособността е способността на правния субект – физическо лице, да може да носи юридическа отговорност. А юридическата отговорност се носи при извършено правонарушение (деликт). С факта на установяване на неговата обща и конкретна деликтоспособност физическото лице става субект на правонарушението. Например наказателна юридическа отговорност може да се търси само от лица, навършили 14-годишна възраст, които разбират свойството и значението на извършеното и могат да ръководят постъпките си. Тоест пак имаме две условия, които са свързани с умственото развитие на човека и вменяемостта му. За непълнолетните лица имат специални правила, които се заключават в редуциране на наказанията, предвидени в Наказателния кодекс.

Характеризиращи белези на физическите лица са възрастта, полът, месторождението, местоживеенето, гражданството.

2.Юридически лица. Този вид субекти на правото се появяват исторически вследствие на развитието на икономиката през 19-ти век. Идеята е била да се отдели индивидуалният субект на правото от своето имущество и капитали, така че всяка производствена и търговска дейност да следва своя собсвена логика на развитие. Така имуществото, предназначено за стопанска дейност, се отделя от индивидуалното имущество, служещо за задоволяване на личните потребности на физическите лица. По този начин сео бразуват две отделни правни сфери, които самостоятелно и на отделно основание участват в правоотношенията.

На първо място, най-важното за юридическо лице е това, че то е създадено по силата на позитичното право. За да бъде признато дадено юридическо лице за такова, то трябва да се утвърди, да се официализира по съответен ред, допустим от правната норма. След съдебния акт те стават пълноценни участници в правния живот.

На второ място, всяко юридическо лице трябва да има свое собствено имущество, различно от имуществото на членовете, които го образуват. Това имущество служи на юридичското лице да може да реализира свои права и задължения и да отговаря самостоятелно за своите задължения.

На трето място, всяко юридическо лице има свои допълнителни атрибути, с които се характеризира в правната действителност, – представителство (лицата от ръководството, които го представляват и извършват правни действия от името и за сметка на юридическото лице), седалище, устав, търговски знаци и марки.

Обаче не всяка общност от хора образува юридическо лице. Физически лица могат да се организират в колективи и без да постигат целите на юридическото лице. Колективът не е задължителен признак на юридическо лице, а между другото по търговското право могат да съществуват и т.нар „еднолични дружества с ограничена отговорност” (ЕООД), които на практика се предтавляват от единствено лице. – държавата или общината.

При юридическите лица не съществува деление на правоспособност и дееспособност.

Юридическите лица са и правоспособни, и дееспособни, а лицата, които представляват юридическото лице, задължително трябва да са дееспособни.

Други колективни субекти на правото. Това са такива субекти, които представляват колектив, но не притежават качествата на юридическо лице. Към тях се спадат държавни органи, културно- просветни дружества, дружества с нестопанска цел, нпо. Тези колективни субекти на правото се създават по силата на конституционна норма, която допуска правото на сдружаване.