40. Субект на правото

 

Изхождайки от факта, че правото е продукт на разума, стигаме до извода, че основният фактор на правото при всички случаи е човекът. Защото човекът е единственото живо същество, което притежава разум. По тази логика правните норми имат за свои адресати отделните индивиди или колективи от индивди, чиято съвместна дейност е насочена към удовлетворяване на техните правомерни интереси.

Субектът на правото е правната характеристика, правното качество на човека. Ако понятието „човек” е биологическата характеристика на индивида, а „личност” е социологическата му характеристика, то „субектът на правото” е юридическото явление. Субектът на правото е правен израз на възможностите, които човек полуава като осноен адресат на правните норми.

Известно е, че през определен продължителен период част от хроата не са били признати за субекти на правото, например робите. Те били обекти на правото и са ги считали като вещи, принадлежащи на субекти на правото. Обаче постепенно кръгът на правните субекти се разширява с развитието на демократичните институции и главно с признаването на теорията на естественото право.

Вече се приема, че единствено човек като интелектуално, биологическо и морално същество, притещаващо разум, може да бъде участник в правните отношения. От тази гледна точка човекът не е само физически извършител на дадени действия, които в правото са точно фиксирани и терминологизирани, но и участва като волева, съзнателна единица в правно установени връзки.