38. Конституция и закон

 

Доколко конституцията е вид закон, то двата основни източника се подреждат в един общ източник на позитивното право. Това е така, защото конституцията е вид закон, той е основният закон, най-висшият закон, законът с най-голяма юридическа сила.

Точно по тази причина първо трябва да се разглежда законът като по-общо понятие, а след това основният и другите закони.

Разглеждането на същността на закона започва точно от това изходно начало, от което то черпи своята морална, разумна и правна съобразност. Призванието на най-висшия юридически акт е да санкционира основните, същностните, постоянните цености на човека и ненговия свят – животът, щастието, свободата, мира, справедливостта, собствеността и др. Защото има основни начала, пред които спира даже променливата воля на законодателя.

Според Шарл Монтескьо в природно състояние хората се раждат равни, но те не могат да запазят това равенство. Обществоо ги принуждава да го загубят и те отново стават равни чрез законите.

Законът като най-вишса форма на позитивното право уравновесява соцалните групи в обществоо, защото ги поставя в равно положение пред своите предписания. Всяко посегателство, нарушение на закона трябва да бъде разгледано като посегаелство на индивидуалните права и като такове е формално забранено. Следователно би трябвало да изясним какво разбираме под понятието закон.

В правно-социологически смисъл на думата под „закон” се разбира ‘всеки норматиевен акт, издаден по съответния ред от държавата’ и в този смисъл понятието закон се покрива с понятието ‘правна норма’.

В специалноюродочеслата терминология обаче под думата закон се разбира най-висшият юридически акт, приет от законодателната власт и регулиращ най-важните обществени отношения. От тази гледна точка като израз на законодателството законът изразява обществено съгласие по определени признати ценности. Колкото в по-голяма степен възприема законът общопризнатите принципи и ценности на правото, толкова се увеличва възможността за по-пълно гарантиране на правото и следователно толкова повече ще бъде спазван законът.

Чрез дейността на законодателната власт законът получава не само държавна санкция, но и държавна гаранция за своето спазване, изпълнение и приложение. По-нататъшната защита се поема от останалите две власти, които на други ниво гарантират негова спазване. Генералният характер на неговата сигурност. Други юридически актове и изобщо други източници на правото нямат подобно качество.

От особено значение е дас е фиксира кръгът на обществените отношения, коитосе регулират от закона, т.е. да се определи мярката на закона. Мярката на зкаона очертава кои отношения ще се регулират от закона. Същевременно мярката на закона показва степента на държавна намеса в личната сфера на човека, доколко му се предоставя лична свобода и доколко държавата дирижира неговото поведение. Законът трябва да изпълни само някои минимални условия и да бъде призната свобода за всеки отделен гражданин. Мярката на закона зависи от много фактори – от степента на култура в обществото, от начина на проникване на либерланите идеи, от влиянието на естественото право върху позитивното право. Тя е правната свобода, която държавата гарантира посредством защитени от нея правни норми.

Разбирането на модерната правна теория е, че законът осигурява упражняването на естествените права на всеки отделен човек, като чертава само границите, в рамките на които те могат да се упражняват. Мярката на закона се определя и от общите принципи и деи на правото и затова духовен източник пък на самия писан закон е неписаният закон – правният принцип, коийто маркира кое е добро, правилно, разумно и справедливо в човешките постъпки.

От тази гледна точка законът е първото стъпало на претворяването на естественото право в писани нормативни положения, от които се изгражда системата на позитивното право.

Конституията е нещо, предшестващо държавата; държавата е рожба на конституцията. Самото развитие на конституциятав исторически план отразява идеята за реда и легитимността на държавата. Държавната власт трябва да е обвързана с нормите на конституциятам нейната легитимност трябва да е конституционноправна.

Основният закон е своеобразен обществен договор между държавата и обществото, в който са фиксирани правата и задълженията на двете страни. Този договор е материализация на общественото съгласие и затова се твърди, че конституцията на всяка страна не е акт на правителството, а на народа. Точно и затова Конституцията може да се промени или да се приеме нова от ВНС, в което има по- голямо народно участие, т.е. има повече народни представители.

Всеки основен закон съдържа два основни елемента – защита на правата на човека и разделение на властите. Всички положения на конституцията се концентрират около тези две конструкции.

Същевременно правата на човека могат да бъдат гарантирани само ако е налице

„властноразделителният принцип”. Създаването на конституцията не допуска съмнението, че на свободата на индивида се дава предимство пред държавната дейност. Затова се твърди още, че конституцията е своеобразен кодекс на естественото право.

Конституцията и законът са най-важните източници на позитивното право, но в романо- германиската правна система.