36. Правна система и правен ред.

 

1.Системният подход към правото днес е водеща тенденция в общата теория на правото. Такива социални системи за регулиране на обществените онтошение наред с правото са обичаите, религията, морала и т.н.

Наред с нормата останалите социални системи също са изградени върху принципи.

Принципите на правото и принципите в правото изграждат и носят смисъла на всяко право явление, на всяка правна норма. Правната система включва структурата на обективното право и системата на правната наука. Обхваща две основни сфери на правосъздаването според нас по значение – точно е правополагане и правоприлагане.

В съвременната обща теория на правото изразът за правна система има утвърдено двойно съдържание. На първо място, правната система включва само правните норми, както общи, така и индивидуални. Това разбиране за правната систма се използва от авторите, които следват подхода на Ханс Келзен.

Правната система обаче чрез системния подход към правото има и по-широко значение. Тя е продукт на правния синтез, чрез който се интегрират в едно цяло всички елементи на правното познание. Основното ядро на правната система не са само правните норми, а и правни правила или стандарти за оценка на поведението. Според привържениците на второт по-широко разбиране за правната система, тя е идеална и абстрактна, защото нейното съдържание не е предварително обусловена от нормативна зависимост.

Цеността на правната система, както твърди и Ханс Келзен, се дължи на вързките между нормите в цялото. Тези изначални зависимости, които се полагат в нормите, са различни от правните норми, те се коренят в принципи, стандарти за оценка на човешкото поведение, те направляват правотворчеството и правоприлагането.

В този по-широк социологически контекст правната система като понятие се използва от Роналд Дуоркин и от преобладаващата група български представители на правната теория. Правната сситема включва правните принципи и правните норми в техните необходими връзки, насочени към полагане на социалния и формален смисъл на правото.

2.Повечето изследователи, които поддържат извънпозитивистки тези за правото, използват понятието правна система. Такъв автор е Роналд Дуоркин. Според него съдията при вземане на своето решение не създава право. По-скоро открива налично и актуално значение на правните принципи в рамките на правната система. Чрез павните принципи се цели запазване ценностите на правото и гарантиране на правната сигурност, предвидимост на системата.

Съвременен изследовател на правната система, представител на англосаксонската теория, е Джоузеф Раз. Новаторското в разбирането на Раз за правната система е, че нормативността на павото е резултат от вътрешните отношения между норми и закони, като някои закони са насочени изцяло навътре в системата. На следващо място не само произходът, но и признаването на закона от първичните съдебни органи определя членството на закона в системата.

3.В правната система Димитър Радев подчертава реалистично-действеното значение на понятието. Димитър Радев обръща внимание на общите и особено на индивидуалните норми, които се създават от съд или административен орган. Другите елементи – правната доктрина, правният принцип и съдебната практика, имат косвен, индиректен характер и затова оказват индиректно нормативно значение.

Росен Ташев също има своя теория. Авторът определя системата като хетерогенна.

Според него правната система включва различни по своята природа елементи, но наред с нормите задължително съдържа и правни ценности. В нея се включват правила за поведение, които са правни норми, субективни права и юридически задължения, правни догми. Правните принципи имат самостоятелна роля на правилата за обосноваване към първата гупа, но имат обхват в цялата правна система.

  1. Съществува и друго понятие, синоним на правната система, а именно правен ред.

Понятието правен ред се използва предимно сред позитивните разбирания на правото и в отрасовите науки. Изразът правен ред е по-скоро логически свързан с волята на една публична власт, доколкото съдържанието на ценностите и принципите е по-малко застъпено.

Правният ред е понятие, с което боравят теоретичните направления, които стриктно следват Ханс Келзен. Според тях правният ред е създаден единствено от правни норми, които се отличават по своя езиков изказ. Те аргументират единството на реда чрез вертикалната нормативна зависимост между нормите и свързаната с това най-високо стояща на зависимост между нормите и свързана с това най-високо стояща в йерархията норма.

Във връзка с понятието правен ред Даниел Вълчев развиа тезата, че правото е спонтанен ред, който не е създаден и не е контролиран от нито един интелект. Въпреки това той има своя ел. Редът, има своя цел и тя ценностен ред на и в обществените отношения. Таци цел има и реда и оттам се влага в елементите му – нормите.

Съвременните правни системи са децентрализирани, което е типична черта на съвременното право. Правото обаче е прекалено сложен феномен, за да бъде естествено спрян и от рамките на една публична власт. Публичната власт само валидирра, но не създава реда на правото. Правото има своя цел и основа дори и да няма публична власт, която да го защитава.

Традиционно редът се свързва с позитивизма и с понятието валидност на нормите.

Правният ред обаче може да има различно определен смисъл и цел. Затова не е правилно смесването на полседиците от реализирането на позитивното право като ред, в противовес на хаоса и смисъла на ред.

Лъчезар Дачев включва в правото като система нормтие, но и правила и правни предписания, с функция да отмерват. Според тази теза хората притежават определени позиции преди правото. Семантичната теория за правото на Дачев акцентира на ценностната подреденост, която правото създава.

5.Можем да обобщим, че повечето автори, които използват правната система, акцентират на единството към обща смислова цел и взаимодействието между елементите в системата. В нея се включват правните норми и правните принципи, които изграждат системата на правото. В правната система влиза структурата на обективното право и системата на правната наука.

Системата на правото се състои от правна норма, правен институт и правен отрасъл в зависимост от предмета и метода на правно регулиране. Именно правните отрасли се различават по принципие, които са тяхната същностна основа и съставка. Отраслите се различават както по предмета, който е обществените отношения, така и по метода на правно регулиране, който се отнася до позициите на субектеите един към друг и може да бъде императивен или диспозитивен.

Правната наука включва знанията за обективното право, за системата на правото – нормите и техните структурни образувания, но и за правните ценности, принципи.

Правната наука се определя като квинтесенцията на правото като социална нормативна система.

6.В правната система се обособяват две големи сфери правосъздаване – като правна статика и правоприлагане – правна динамика. Правосъздаването е по-тясно свързано с правните принципи и ценности, от които се изхожда при полагане смисъла и съдържанието на нормите. Правоприлагането се основава не само на правната норма, но творческо тълкуване и прилагане нанормите, но и от постиженията на правната наука. В нея основен елемент е съдебната практика.

7.Понятието правна система се използва като национална правна система и като правно семейство. Исторически националанта правна система се формира под въздействие на множество фактори, които действат в един аспкет – религия, морал, обичаи, манталитет.

Във втория смисъл правната система се разбира като група от националните правни системи, които имат съществени общи белези.

  • Романо-германската права система обхваща правните системи на държавите в Европа. В развитието на тази правна система може да се обособят два основни етапа. Първият е от 7- ми до 18-ти век. Тази система има за основа рецепцията на римското частно право. Целта е да се преодолят племенните обичаи, както и да се наложат понятия, структура, институти, систематика на римското право.

Основно значение за развитието на континенталната правна система има втория етап на изграждане през 18-ти и 19-ти век. Той се изразява в кодифициране на законодателството. В романо-германската правна система основен източеник на правото е законът, писаният нормативен акт.

  • Англо-саксонската правна сситема, или системата на общото право – common law system обхваща Англия, Ирландия, Уелс, Шотландия, Ейре, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и други бивши британски колонии. Тази правна система възниква и се развива на по-ранен етап от държавността в Европа и е всързана с кралската власт. Кралските съдилища утвръждават common law – Общо право на краля, за сметка на заверените местни обичаи. Съдилищата утвръждават не конкретни обичаи с детайлна регламентация, а търсят да открият духа, принципа, по които да бъде подведен спорът. Основен източник на правото е съдебният прецедент. Правилото се прилага в аналогични случаи за в бъдеще от същия или от по-долустоящи съдилища. Прецеденти постановяват само най-висшите съдилища: в Англия – Камара на лордовете, в САЩ – Върховния съд на САЩ и Върховните съдилища на отделните щати. От средата на 19-ти век се засилва тенденция за законодателна дейност на парламента, а от средата на 20-ти век се цели кодификация на правото.
  • правната система на религиозното право има за основа религията. В рамките на това правно семейство има широко многообразие. В него влизат мюсюлманското право (шериат), индуското право, правната система на Китай, на Япония, Африка. Тази правна система е най-неразвита и несъвършена от технически гледна точка.

Сравнителното право изучава приликите, отликите и спецификите между правните системи.