35. Правна Система

 

Понятието за праванта система е по-широко и по-всеобхватно от понятието за „системата на правото”. Може да се каже, че системата на правото се включва към правната система и всъщност е нейният главен елемент.

Правната система разкрива връката между правото и институциите на властта, правоприлагането и юриспруденцията. Правната система е във връзка с другите обществени структури, тя е част от социалната система. Същевременно тя доказва догматичния и нормативен характер на правото.

Основни елементи на правната система са позитивното право (нормосъздаване-парламент) и правоприлагането (правителство, съд, прокуратура).

Правният ред има системен характер. Същината на правната система са правните норми. Всички правни норми принадлежат към някаква правна система. В случая разделението на правните норми е на общи (генерални) и индивидуални (правни) предписания. Постоянни елементи на правната система са „общите норми”, докато „индивидуалните норми” са производни от дейността на системата. Индивидуалните норми не са постоянни елемнти на правната система, защото те търпят непрекъснато изменение в правната реалност.

Тяхното действие зависи от генералните норми, които определят формирането на правната система. Върху правната система обаче оказват влияние както правните принципи, така и правният опит.

Правната система се състои от област на правообразуване и област на правоприлагане.

Налице е връзка между правната система и държавната власт. Самата държавна власт обхваща функциите на своите три разделени части – законодателството, изпълнението и съда, които в една или друга степен  създават или прилагат правото. Държавната власт има отношение към праванта система не като създател на правото, а като одобрител и приложител на правните предписания. Същевременно държавната власт е гаранция за правната система и блюсител на реда.

Според Карл Фридрих конституционното право е основа на правната система. Това е така, защото конституцията предписва функциитен а държавните органи по санкционирането и прилагането на правото.

Важно мясо при изясняване на правната система заема понятието юриспруденция. Има различни мнения относно юриспруденцията като например правна практика или правоприлагане и правна наука, или съдебна практика.

Според Хенкел тя обхваща следните правни дисциплини: оравна догматика, правна теория, правна социология и правна философия.

Юриспруденцията се е формирала по времето на римското право. Римската юриспруденция е била творческото дело на римските юристи, докато днешната юриспруденция се изгражда чрез решенията и съдебните актове на различните съдилища.

Според Ц.Торбов юриспруденцията е основа на правния позитивизъм като юридическа школа и начин на мислене. Фактически юриспруденцията е свързана с опита, юридическата практика, с прилагането на правото в реалността. Юриспруденцята показва технологията на взимане на решение по повод на юридически каузи. И затова към нея има отношение както чистата правна догматика, така и правната практика, а също и мненията на известни учени, застъпени в техните произведения. Това е така, защото правната практика черпи сили и от творческото прилагане и тълкуване на правните норми и от постиженията на правната наука. Така че в по-широк план юриспруденцията може да се разглежда като образувание от правна практика и правна наука.

Когато говорим за правната система, визираме нейните два смисъла: като национална правна сситема това е правната система на дадена държава и като група (семейство) правни сситеми, например правната система на България, която се включва към по-голямата романо-германска правна система.

Върху правната система на дадена държава оказват влияние различни фактори – културно развитие, политика, роля на науката, историческо развитие и др. Следователно правната система е историческо понятие, което се е оформяло в течение на дълги години.

Исторически са известни три групи правни системи: романо-германската, англосаксонската и правни системи на религиозните източници.

Романо-германската правна система е класическата правна система, водеща началото си от римското право. Тази система познава делението на правото на частно и публично. Основен източник е законът, писаният нормативен юридически акт. Съдебната практика не е източник на романо-германската система. В нея за разлика от останалите правни системи в по-голяма степен за застъпени правните принципи и постоянните правни норми и правила за поведение.

Англосаксонската правна система има за свой основен източник съдебния прецедент. Към нея се включва правото на Англия и бившите колонии на Анлигя – САЩ, Канада, Австралия, Индия, ЮАР и др. Голяма роля при формирането на валидни юридически решения има съдът. От значение е и обичайното право. Идеята е прилагане на еднаквост при решение на подобни казуси.

За правната система на различните религии е характерно, че са основани на религиозните норми, т.е. религията се явява основен източник на тези правни системи. Към тях спадат мюсюлманската правна сситема, правните системи на Индия и Далечния изток.

Съпоставянето на различните правни системи е обект на изследване от сравнителното право. Това право, чеийто предмет е да извършва този постоянен сблъсък, трябва да има едновременно документална и нормативна функция. То е и средство за намиране на онези решения, които в най-голяма степен доближават правото до неговите първични ценности и разбирания за добро, справедливо и правилно. Затова системата на правото и правната система не са просто догматични правни дадености, а конструкции на постоянните и вечни правила и принципи за утвръждаване на правото като основен фактор на човешката култура.