34. Система на правото

 

Системата на правото и правната система са въпроси, които спадат към проблематиката на позитивното право. Двете понятия са съвсем различни по естество.

Доколкото говорим за система на правото, имаме предвид главно системата на позитивното право, т.е. неговото вътрешно подразделение на различни съставни компоненти.

Системата на правото спада към структурата на правото, която от своя страна се дели на различни видове право: обективно и субективно, естествено и позитивно, материално и процесуално, вътрешно и международно, публично и частно. Това са противоположни дадености, които по различен начин въздействат върху обществените отношения и регулират различни сфери от социалното битие на правото.

Системата на правото се дели на:

  1. Обективна система, или система на обективно право;
  2. Научна система, или система на правната наука.
  • 1. Системата на обективното право се състои от правна норма, правен институт и правен отрасъл (дял, клон). Правната норма е най-малката структурна единица в системата на правото.

С нея фактически започва системата на правото.

  • 1.1. Няколко правни норми, обединени помежду си, образуват правен институт. Той е съвкупност от правни норми, които регулират обществени отношения от един и същ вид. Налице са правни институти на наказателно, гражданското, административното и пр. отрасли на правото.
  • 1.2. Възможно е даден правен институт да включва в себе си правни норми от различни отрасли на правото. В този случай правните отношения са от един и същ вид, но се регулират по различен начини.
  • 1.3. Група правни институции образуват отрасъл (дял,клон) на правото, в този смисъл правният отрасъл е свъвкупност от правни институти, които регулират правни отношения от един и същ род. Следователно при правния отрасъл е налице по-голяма обобщеност. Те се различават помежду си както по принципите и ценноситите, които съдържат, така и по предметния признак на отношенията, които регулират. Различават се също така и по метода на правно регулиране. Например за гражданското право е характерен диспозитивният метод – равнопоставеност между правни субекти. Правните субекти могат да избират между различни варианти за своето поведение съобразно общата рамка. За отраслите на публичното право (наказателно, конституционно, административни) е характерен т.нар. „административен” метод – неравно-повеставеност между правните субекти.

Можем да говорим за императивно начало в правното регулиране, за това, че една част от правните отношения (в публичното право) изискват налагането главно на императивните норми, които изразяват държавния империум, това, което се включва в публичноправната сфера. Това обаче се изисква от самия правен разум. Следователно самият предмет на правно регулиране определя и съответния метод, който ще бъде валиден в конкретната материя за уреждане. 

  1. Що се отнася до системата на правната наука, тя се изгражда както на базата на обективното право, така и чрез свои собствени закономерности. Системата на правната наука е по-всеобхватно понятие, защото обхваща и обективното право, така и правната метафизика. Докато системата на правото съдържа главно проста информация за правната институционалност и подреденост, то правната наука е изградена от знания, идеи, възгледи, школи, което се отнася към света на правото. Ето защо правната наука може да окаже влияние върху изграждането и промяната на съдържанието на системата на обективното право.