33. Легитимност и легалност

 

Легитимността и легалността са две качества на държавната власт. Като такива те засягат основни чети на формирането, организацията и функционирането на държата.

Легитимността на държавната власт означава нейната политическа правоспособност и свързано главно с избираемостта на органите, функцониращи различните области. Тя е първоначалното основане за държавната власт, нейната сосбтвена юридическа стойност.

От особено значение за легитимността е правното приложение на принципа за народния суверенитет. Този принцип изразява начина на формирането на властта, както и нейния източник. Други форми на реализацията на принципа са елемнтите по упражняването на избирателното право, фомирането на органите, техните първоначални действия.

Легитимността съдържа ценност, изведена в процеса на политическото и историческото развитие на обществото. Тази ценност е свързана с епохатан а буржоазните революции и със западната политческа мисъл. Тя е еманация на новото място на държавата и на отношението й към упражняването на властта. Нейното наличие е основно доказателство за демократичната състоятелност на държавата. Тя доказва, че всяка власт трябва да се конструира по съответния ред, юридически изразен, и покойто има общото съгласие в обществото. Този ред не е само сбор от формални правни правила, но съдържа и общодемократични и общоморални компоненти.

Легитимността включва и установения по създаването на фундамента на властта.

Легалността е законността във формалноправен смисъл. Тя е качество не само на властта, но и на обществото. Тя е и желаното състояние на общесвото, което следва постоянно да се поддържа с оглед неговото съхранение. Легалността е продължение на легитимността и се включва главно към сферата на прилагането на правото. В този смисъл тя е съответстивето между социалните процеси и предписания на правото.. Тя се обективизира чрез всеобщото проникване на правото в обществото, в придаването на правов характер на най-важните обществени отношения. С нея се подсигурява и гаранцията на правото посредством спазването на най-висшите юридически актове.

Разделението на властите има отношение и към легитимността, и към легалността.

  • То е едно от основанията за легитимността. Това е така, защото легитимността не може да се отъждествява само с формално-юридическо изразяване на народния суверенитет.

Тя е ствкупност от ценностите на демокрацията и на правото и се проявава в областта на властта. Власт, която не е създадена съобразно нормите на обособяването на отделните части на властта, не може да бъде легитимна, дори и да са изразени формалните признаци за волеизраяването на народа.

Изводът е, че легитимността е принцип на бурожазните революции, ново правило за конструиране и упражняване на демократичната политическа лваст. Легитимността е творение на определени исторически условия, създали нов вид управленски ред. Така че тя е свързана както с правото, така и с модерната демокрация, с модерното устройство на политиеските системи.

Принципът за разделението на властите е правната основа за по-нататъшното функциониране на властта. Властите символизират различните мотиви на валидните репение на държавния ред. Заедно с това всяка една от властите има свое специфично легитимно основание. Принципът на Монтескьо легитимира както властта като цяло, така и нейните отделни носители.. С помощта на този принцип се посочва фундаментът на отделните части на властта.

  • Въпросът обаче не е само в това как се формира властта, но и как ще действа, как ще изпълнява предназначението си вече формиранта власт. Разделението на властите е и компонент на легалността, защото се изпълнява като законова норма и защото е фактор за спазването на правовостта в обществото. То е едно от основанията за демократичната законова дейност на всички субекти на социалното управление.

И легалността, и разделението на властите изразяват идеята за реда и за подчинеността на всички субекти на този ред. Те се съвместяват в правото. Разделението на властите осигурява осъществяването на правото, а легалността е приложение и спазване на най-висшата форма на правото. Легалността е непосредственото обективиране на принципа за разделението на властите посредством съблюдаването на юридическата форма. В общ демократичен и аксиологичен план легалността е по-широко понятие и от закоността, тя е връзката на формалната законност с принципите на демокрацията и правото, които не се съдържат само в писаните нормативни катове.

Легалността изразява духа на демокрацията в условията на законнодействаща публичноправна среда.

Като заключение можем да кажем, че и легитимността, и легалността са две основни качества на държавната власт, за да може тя да бъде в основата на една правова, демократична държава. А в прокаравнето на легитимност и легалност в държавната власт главна роля се пада именно на принципа за разделението на властите.