31. Обществен интерес и правен интерес

 

Ако приемем, че общественият интерес е синоним на социалния интерес, а правото е продукт на човешката култура и човешката цивилизация, то стигаме до извода, че в този смисъл общественият интерес носи отношението човек – общество, човек – държава. За да съществува и функционира здрав обществен живот, обществените цели и пътищата за тяхното постигане трябва да са ясни.

Следователно ние определяме обществения интерес като снемане на целта на системата в правнозначими действия.

Същностната концепция на обществения интерес се изяснява с оглед законодателните актове. Конституцията си служи с понятието законен интерес, както и съответните нормативни актове.Във връзка с това интересът е предопределен от конкретната сфера на поведение на човека.

Общественият интерес се разбира като общо благосъстояние на обществото, което изисква признаване и зачитане, защото същността и измеренията на обществения интерес надхвърлят личностите, но същевременно се съдържат в тях. Още ЖЖ Русо казва, че общата воля не е сбор от волите на отделните лица.

Наред с обществения интерес се споменяват също и правен, публичен интерес. Правният интерес е по-общо понятие от зaконен интерес и той се засяга, когато е засегнато или нарушено право или законен интерес. Като по-широко понятие от законен интерес той изгражда същността на правото като фундамент. Внимание на правния интерес е отделено и в практиката на Конституционния съд.

Той (пи) е разглеждан като процесуална предпоставка за сезирането на КС. В „Кратката енциклопедия по Обща теория на правото” правният интерес се определя като осъзната от личността необходимост да се използват правови средства за удовлетворяване на съществуващи потребности.

Ако се върнем на обществения интерес, той се използва и като синоним на общото благо. Въпреки че между общото благо и общия интерес има разлика, защото едното е ценност, а другото – ценностно отношение, то общественият интерес е доброто за общността.

Тъй като функционалната природа на правото е зависима от признати разнородни и растящи потребности за човека, в резултат се налага стесняване и разграничаване на понятието правен интерес като нещо различно от обществения интерес.

Правният интерес представлява фокус на общата теория на правото, защото законният интерес, с който служи КС и законодателството, е едно стеснение, формално битие на правния интерес. В рамките на КС общественият интерес е сборът от общите и индивидуалните интереси на гражданите. Други конституционалисти свързват общия интерес с публичния интерес.

Общественият интерес се определя и като средство, чрез което управляващите формулират и преформулират съдържанието на общото благо към конкретните моменти. Общото благо са социални ценности, обобщени с понятието за общия интерес, в името на които държавата съществува и които са изведени от нея като правни ценности и правнозначими блага. Следователно общественият интерес е връзката, която опосредства обществото и обществените блага в държавноорганизираното общесто.

В обществения интерес присъства обективно изискване, повеля на целта и нейните средтва, присъства отношение на дължимост към конституционния ред на правото, а не произволно ценностно-оценъчно отношение на човека.

Целта и ценността, макар и близки, не са тъждествени. Затова към интереса трябва да се включват и двете. Целите и ценностите имат обща регулативна природа, обче ценностите могат да са ценности – цели и ценности – средства. Статут на цел в правото придобиват онези ценности, които са свързани с най-важните общообществени потребности като живот, свобода, справедливост. Така в обществения интерес като понятие, се включва отношението към ценности и цели, изведени като общественоположена ценност. Тези ценности – цели опосредстват отношението към благата за тяхното обществено съобразено задоволяване.

Правото в своето позитивно и понятийно битие не е ценности. То отразява ценности, а именно ценностите, които се отразяват от правото, придават съответното качество на правото, на неговите проявни форми, свързани и институционализирани чрез правото. Затова интересът като ценностно- оценъчно отношение към правната част от обществената действителност придава правно качество на явленията, в които се институционализира.

По този начин ценностите се отразяват в правото, но не са част от него, те опосредстват неговите цели. Ценностите не са част от правото, за правото ценностите са цели, към които то се стреми.

Така благото представлвява специфична ценност-цел, която има водещо значение за разясняване същността на правото чрез правния интерес. Положителната същност на благата е причината за съществуването на правото. Тя се съдържа в интереса, значим за правото, затова той е същностно свойство на правото. Именно отношението към правнозначимите блага изисква задаване, регулиране, конкретизиране за индивида в рамките на обществото чрез интереса.

Благата не са правото, а са нещото, поради което и задари което е нужно право. Така думата благо е синоним на добро, на ценност. По традиция понятието благо се свързва с материалните, а понятието ценност – с духовните ценности. Но ако благото е ценността на потребността, насочена по-скоро към човека, то понятието ценност се разглежда с уклон към масовото регулиране на социалното поведение. И тъй като интересът, значим за правото, има за крайна цел и причина човека, то при него неговото разясняване се използва понятието благо.

Благата са конкретизирани цели – ценности, които се основават на потребности. Следователно можем да определим обществения интерес като онази връзка или дължимо целево-ценностно надличностно отношение, котио опосредства обществените блага и социалната власт спрямо тях.

Де факто правният интерес е общественият легитимен, социално обоснован интерес. Правният интерес е ценностно легитимно, обективно надличностчно, целево-ценностно, дължимо зададено на човека отношение към социума по повод благата и реда на правото.

 Като заключение можем да кажем, че правният интерес предполага човека като възникване, съществуване и цел на въздействието, като съзнание, затова предпоставя избор чрез различни варианти за поведение. Като явление на правната наука носи основна роля на правнодължимото отношение в правото. Той се реализира с различни способи в частното и публичното право. Същността на правният интерес обаче като правно явление е една и съща, тя е единна. Единната същност на правния интерес е зададена чрез редица ценностно-оценъчни явления, които изграждат правния фундамент, правния смисъл.