30. Ценностни аспекти на правния интерес

 

Правният интерес има тясна връзка с другите ценностно-оценъчни явления на правото. Тези ценности се отразяват в правния интерес и задават неговата същност.

  • правният интерес като израз на осъзнат социален смисъл:

 На първо място, може да разгледаме правния интерес като израз на осъзнат социален смисъл. Но за да изясним същността на правния интерес задълбочено, първо трябва да разгледамо понятието за правото.

Правото е дълбока социално ангажиращо явление и носи социалната същност на обществото. То е дадено в обществото, предназначено е за обществото и идва от обществото. Правото има специфичен социален смисъл, защото съдържа не само нормалното и правилното, но носи и предписание. Именно тази негова перспективна оценъчна същност на смисъла в отношение към благата присъства в правния интерес.

За да осмисли отношенията към блага и ред, правото има своя специфика от всичко социално. Моралът като етап в правното осмисляне засяга една малка част от общественото взаимодействие. Но правото засяга много по-широк социалнозначим сегмент в полето на отношенията между хората, защото значението на правото са и балансираност, оправданост и разумност.

Правният интерес отразява част от правния смисъл – да спазват отношението и изискването, да се взема предвид начинът, по който правото осмисля в качеството си на дължимо. Правният интерес е конкретно зададен чрез правомощие и дълг. Правото представлява едно изискване или ценностно съобразено средство за реализиране на правната цел. Средството за това е именно интересът като същност. Правният интерес отразява специфичната същност на правото да задава смислово единно, но разнолико ценностно-оценъчно отношение към благата на правото.

Правният интерес е част от правния смисъл, който отразява дължимото отношение на осъзнато, надличностно съзнание за правилност, балансираност с оглед постигането на благата на правото и в правото.

Правният интерес не е прозиволно отношение към благото. Той съдържа отмерено правилно и полезно ценностно оценено, целево и съзнателно отношение към ценностния ред на правото. Правният интерес е смисловата причина от целта към ценноста на правния смисъл.

Затова смисълът в правото, отразен в правния интерес, е и познание, и оценка. Праният интерес не само отразява, но и оценява чрез правото.

Целта на правото е да съхрани, запази и осмисли съществуващия ред на нещата за човека. Този осъзнат ред правото влага в правния интерес като осмислящо съзнание към другите.
С оглед феноменологичния подход към правния интерес поддържаме разбирането, че човекът преднамира и излъчва правния смисъл. Правният интерес е осъзнато изискване, средството на

правото към човека „да бъде”. Носи единното смислово съдържание на правото, защото отговаря на въпроса защо, но и как.

  • Правният интерес и дължимото в правото

На второ място, правният интерес може да се разлгежда като връзка между съществуващото и дължимото в правото. Правната същност, вложена в правния интерес, съдържа в иделна и желана от човека форма преобразуване и промяна на съществуващата действителност. Правният интерес е правнодължимото отношение към благата, преминало разумна оценка на правния ред. Правният интерес е отношението към действителността. Можем да обобщим, че правният интерес е явление, което съдържа отношение към действителността. Той цели да реализира и утвърди определени положително страно от действителността.

Цялото право и интересът в него е резултат от две същности на съзнанието – отражателна и творческа. Отражателната се предполага, тя присъства в съществуващото. Творческата е селективна и насочена към различни допустими варианти за поведение.

Дългът в правото не е синоним на задължителността на правото. Между тях се поставя дължимото. Дългът е съгласие за обвързаност. Той е отношение на задължение към дължимото. Дългът има идеален и субективен характер, но съдържа условие.

Правото предполага и отчита условието на сътветствие и несъответсвие с дълга, отчита свободата. Правото задава параметрите на социалнозначимото и така косвено мотивира психологическата природа на човека. Дългът в морала преминва в дължимото. Дължимото участва в правния интерес като изискване за допустимо или недопустимо поведние. Правото санкционира отмереното и го превръща в дължимо, трансформира го в задължение.

  • Правният интерес и мярата в правото:

Ценностният отпечатък върху осмислените позиции на участниците в разпределението, преразпределението и обема на благата се съдържа в правния интерес. Правато чрез правния интерес оправдава задължителността на реда. Чрез правния интерес се легитимира социалната ангажираност. Зад благата на правото стоят потребности. Моделът на двустранната зависимост между субектите по повод благата се съдържа в правния интерес. Той от своя трана се влага и конкретизира в правната мяра.

Мярата на правото дава завършеност на смисла на правото. Тя е конкретизация на правния смисъл от дължимо към конкретика. Мярата в правото доразвива и конкретизира правния интерес. Тя е пряк израз на правния интерес като позиция към факти и условия, която е оправдана.

Едновременно с това правната мяра определя и конкретизира начина за непосредствените и признатите правни интереси на страните, участващи в отношенията по разпределение и обем на блага.

Равна мяра на правото не е израз на равнп правно качество. Тя предполага равенство, като еднакво третиране, равнопоставеност през изискванията на правото. Правният интерес не е равна мяра, а еднакво правно качество, в еднакви правноосмислени ситуации, които правото регулира.

Равенсто и равната мяра се съдържт в правния интерес като израз на същностно правно качество. Потвръждение на казането намираме и в историята на правната мисъл.

Акцентът при исяняване на мярата като ценностно-оценчъно отношение е поставен върху свободата на човека.

  • Правният интерес като израз на свободата:

От тази гледна точка, на следващо място може да разглеждаме правния интерес като израз на свободата. Правната субстанция, вложена в правния интерес, при първо приближение е свободата на човека. Правният интерес като понятие, съдържащо свободата, е най-близко до човека, защото правната субстанция предполага субекта и е адресирана към него. Правният интерес осмисля и задава поведението на човека като осъзната свобода от правно регулиране. Той очертава нейните граници. Следователно границите на правото в свободата са положени и съществуват чрез същността на правния интерес. Затова свобода в правото, зададена чрез правния интерес, има стойност на въобще обърната към човека като абстрактно значение в своите качествено-количествен измерения.

Мярата на свободата, вложена в правния интерес, изразява и очертава съдържанието и обема на автономията на човека. Правният интерес не изразява формалното равенство като израз на свободата, а изразява формалното равенство пред дължимото в правото.

Свободата на човека има голямо значение при полагане смисъл на правните норми, тя е зададена в правните принципи. В този аспект свободата засяга и законодателя. Въпросите, които се налагат, са степента на свобода на законодателя и в какво се изразява тя, как се предопределя правният интерес. Законодателят има свобода, но в определени граници, задедени от правния смисъл на оправдани позиции по повод благата и реда на правото. Той има свобода, но ограничена и в известен смисъл предопределена. Чрез какви модели на ред същността на правния интерес да се отрази в двустранните позиции по повод благата, които правото регулира.

  • Правният интерес като израз на двустранност и правда:
  • Правният интерес като израз на ценностно-нормативното отношение към действителността:
    Правният интерес отразява духовната, ценностната субстанция на правото да бъде повеля и ръководно изискване на човека към благата. Нормата в правото е различно от нормативното в правото. Тя отразява и следва правилното, но не го създава. Нормативна е всяка даденост на правото от общите правила до тяхното индивидуализирано превъплъщение. Нормативността присъства в целите, задачите, в интересите в правото, в обичаите, в съдебната практика.

Правният интерес е ценностно дължимо за човека отношение, изведени в нормативно отношение/състояние към благото по повод реда на правото. Това зададено отношение на правото към благата трябва да бъде ценностно обосновано с оглед изброените ценностни оценъчни явления на правната действителност.