3. Методология на общата теория на правото

Методи на ОТП – Съществуват два основни метода в общата теория на правото – философският и позитивистичният. Първият е свързан с философията на правото, а другият – с юридическия позитивизъм.

Философският метод търси главното зад всяко конкретно емпирическо установяване на един юридически факт. Този метод търси основанието за правото и го намира в разума, а не в държавата. Един от най- видните представители на тази школа е големият немски философ Имануел Кант. Той поставя за пръв път въпроса за разумното начало в правото и оттук в правната теория се говори за рационалното естествено право. След това естественото право преминава в писани правила за поведение, или още в съвкупност от правни норми, което наричаме позитивно право. Но позитивното право не е нищо друго освен санкционираното от държавата естествено право. Философският метод изучава само главното, субстанциалното, от което се тръгва при санкционирането на всяко правило за поведение. Според философския метод важното е да се установи разумът във всяко конктретно правно действие, а техническото приложение на това действие е предмет на позитивистичния метод.

Позитивистичният метод има за основа другото главно направление в правната наука и правната практика, а именно юридическия позитивизъм. Според него силата на правото е в писаните правила за поведение, създадени от държавата и гарантирани от нея. Следователно при позитивистичния метод правото е като съвкупност от правни норми, създадени от държавата. За него извън писаните правила няма право. Затова позитивистичният метод е свързан с материализма, с догмата. Всъщност между позитивизма и нормативизма от тази гледна точка няма голяма разлика. За нормативизма, който е направление в позитивизма, източник на правото е писаното правило за поведение- правната норма. Най- виден представител на нормативизма е австрийският учен Ханс Келзен, който създава пре ХХвек известната Виенска правнотеоретична школа. Основанието за правото според позитивистичния метод е не разумът, а държавната воля. Общата теория на правото се стреми да съвмести двата подхода.

Има и други методи, които се използват в общата теория на правото. Те са социологическият и аксиологическият. Първият разглежда праовото във връзка с останалите социални феномени- обществото, държавата, политиката, културата, икономиката и т.н. Този подход е основният в науката- социология на правото. Вторият третира правото като ценност и като явление, което съдържа ценности, – свобода, равенство, справедливост, хуманизъм и др. Аксиологическият подход по голямя степен е свързан с философякия метод, но той е по-граничен.

Следователно имаме два подхода, които дават два основни възгледа за правото- идеалистически и материалистически. Първият се основава на Кантовото учение за правото и третира правото като идеална форма, като дух и после като материя, а според другият основното в правото е материята, която амира в правната среда типични правно- матееиалистически измерения,- закон, правна норма, юридичски акт, правоотношение.
В България ОТП също се образува от двете главни направления- философското и позитивистичното. Превес има второто главното поради влиянието на немската правнонормативистична и позитивистична школа, а също така и общият материалистически възглед. Типичен представител в тази насока е проф. Веселин Ганев, а на философското направление е проф. Цеко Торбов.
Следователно като предмет на изучаване от страна на ОТП се сочи поначало правното явление, т.е.
всички проявления от духовната и материалната даденост на правото. От което следва, че предметът на ОТП е даден в абстрактен вид, за да може да обхване в своята характеристика отделното и частното.
Методите, с които борави общата теория на правото, са исторически, сравнителен, систематически и логически: индукция, дедукция. Те са класически начини на мисълта, с които боравят всички науки за достигане на ново познание.