29. Ценност на правото

 

Задачата на всички социални системи е да въведат ред, и то по определен начин, в обществените отношения, които регулират. В тази връзка детерминацията на социалното право е немислимо без ценности. Те са израз на стандарти и на взаимно споделена представа за значимостта на нещо в света на човека. Ценностите са винаги положително оценени от човека обекти в рамките на социалния порядък. В тази връзка ценностите се определят като средство към целевата детерминация на социалното поведение на човека. В тази връзка главната цел на ценностите е променяща, регулираща социалния живот. Чрез ценностите обществените отношения се насочват към желана от човека промяна в рамките на социалната среда.

Традиционно ценностите в правото и ценноста на правото се изучават от правната аксеология. Подходите към ценностите също са различни. Според правната философия ценностите в правото са идеите постоянниете начала, които не зависят от емпиричните факти.

Философията на правото разглежда ценността на материалното право като следствие на по-дълбоката метафизическа същност на правото. В хода на развитието се появяват нови ценности, които допълват но не променят вечното, универсалното и трайното в същостта на правото. Според позитивистката доктрина ценноста на правото е конкретно зададена. Според тях тя не е в справедливостта. Според дурго схващане ценността на правото, не е само във формата на правата, но и в формата на принудата. Според следващо становище функцията на правото определя неговата ценност. Според това разбиране ценността на правото зависи от практическата функционална значимост на ценностите в даден момент.

В теорията се прави разлика между ценност и валидност. Може да се обобщи, че собствената ценност правото като духовно явление е различна от ценноста на правото като факт на социалната действителност. Ценностите в и на правото чрез категориите съществуващо съм ,, sein ‘’ или трябва ‘’sollen’’. Има различни схващания за отношениете между съм и трябва. Има различни схващания за съотношените между дължимо и съществуващо – зеин и золлен. И зайн и золлен са поставени под общ център в правото. В зависимост от подхода към правото обаче се отдава приоритет на едно от двете. Предвид основния правно-философски въпрос преди да бъде позитивирано духовното битие на правото представлява отношение към дейст-вителността. Това разбиране се поддържа от всички съвременни направления. То изисква разбиране на сложната задача на правото, да обединява в себе си непротиворечиво разнородни групи обществени отношения, които регулира чрез единно правно отношение. Чрез правно допустим интерес.

Правото като ценност е свързано с идеята за реда. Някои го свързват с идеята за мира (келзен). Този аспект на правото като ценност е свързан с неговия смисъл. Един от авторите, които развива смисъла за правото, е Михалина Михайлово. Второто проявление е разбирането на правото като явление, в което се отразяват ценности. Такива са свобода, справедливост, равенство, човешко достойнство. Те са онези ценности, които са заложени в преамбюла и текста на конституцията и които са ориентири при създаването на принципите и нормите на правото. Ценностите не са принципи, нито норми. Те са стандарти, които изграждат смисъла на правото и направляват позитивното установяване на социалние факти. Затова тези ценности са въплътени в принципи и норми като състави на системата на правото и правната система. Дори да се променя правната форма, запазва се същността на правото, която задава отношението човек-общество.