28. Право и морал

 

И при двете системи водеща е идеята за доброто и справедливото в човешките постъпки.

От както обществените взаимодействия се материализират чрез позитивното право те (обществените взаимодействия) придобиват характер на правоотношения. Когато се развиват на база на морала, основават се на добро и зло отношенята остават в рамките на морала. Правото и моралът имат общ корен. Той се изразява в идеята да не се накърняват свободата, интересите и волята на дргуите хора в обществото. Според една група автори връзката между правото и морала се основава на дълга.

Според тях правният дълг произхожда от моралния дълг. Според тях моралният дълг се конкретизира в позитивното право като конкретно правоотношение чрез субективно право и юридическо задължение. Според Хенкел всеобщият човешки морал е основа за развитието на позитивното право. Противопоставянето на правото и морала е противопоставяне на моралността и легалността. В този смисъл моралът е съвкупност от норми с идеално съдържание, а легалността е съвкупност от идеи и принципи, които образуват качествено различно състояние на обществото. В исторически план моралът възниква преди правото. В този смисъл той се разглежда като попървичната система.

Правото възниква преди държавата, но главно на ниво духовно битие. Позитивното право е най- тясното свързано с държавата. В тази връзка можем да обособим следните разлики между правото(позитивното(писаните закони) ) и морала:

1) Правото е нормативна система, призната от публичната власт. Тя се защитава и гарантира от специализирана организация в лицето на държавата. При морала държавата не поема ангажимента да защитава моралните норми. Поради по-широкия обхват на действие на правото, правото използва специализиран апарат на публичната валст, която го гарантира.

2)Правото представлява писана нормативна система. Моралът е съвкупност от неписани правила за поведение. Моралът разчита на общественото съзнание. Той се основава на доброволното спазване на неговите правила. Правото разчита на държавната намеса и държавната валст, когато не се изпълняват неговите предписания.

3)Моралът има значение за вътрешния свят на човека и за неговите вътрешни преживявания. Правото обаче е централизирана система, която засяга външната проява на човешките взаимодействия. Според представителите на Виенската школа при правото дългът и повелята се санкционират, при морала пък дългът се основава на собствената воля и вътрешното …. на човека.

4)Правото отразява много по-висока степен на усложненост на социалните връзки, много по- висока степен на обществена опасност на правното регулиране. Правото отразява обществено- държавното състояние на човека. Моралът отразява естественото състояние и природата на човека.

5)Моралът е асболютен, неизменен и статичен. Правото отразява динамиката на обществените отношения, но и държи връзка за стабилната си същност и съдържа в себе си полисмисли. Затова допълненията в правото са свързани най-вече с позитивното установяване на правното регулиране.

6)Правото съдържа яснота, конретност и надсубектност в уреждането на обществените отношения. Моралът съдържа само абстрактната идея за добро, зло и справедливо и несправедливо. Затова моралът обхваща много по примитивни и тясна група обществени отношения.

7)Правото е институционализирана система,а моралът е неинституционализирана система за регулиране на обществените отношения. При правото значение има авторитета на общността, на властта. По този начин се въздейства върху мотивите за човешкото поведение. При морала авторитетът на собствената и отделна личност въздейства върху човешкото поведение.

8)Различна е санкцията и начинът на нейното осъществяване при правото и морала.

При правото основно значение има обществено-държавното начало инкорпорирано в позитивното право. При морала санкцията засяга по-ограничен кръг обществени отношения (свързани с възпроизводството на човека) в рамките на по-малки социални групи. Разликата между правото и морала засяга не само функционалнта им задача, но и средствата и формите, чрез които се осъществява социалното въздействие.